Решаване за p
p=-2
p=4
Дял
Копирано в клипборда
\left(p-3\right)p+\left(p-3\right)\times 2=p+2
Променливата p не може да бъде равна на 3, тъй като делението на нула не е дефинирано. Умножете и двете страни на уравнението по p-3.
p^{2}-3p+\left(p-3\right)\times 2=p+2
Използвайте дистрибутивното свойство, за да умножите p-3 по p.
p^{2}-3p+2p-6=p+2
Използвайте дистрибутивното свойство, за да умножите p-3 по 2.
p^{2}-p-6=p+2
Групирайте -3p и 2p, за да получите -p.
p^{2}-p-6-p=2
Извадете p и от двете страни.
p^{2}-2p-6=2
Групирайте -p и -p, за да получите -2p.
p^{2}-2p-6-2=0
Извадете 2 и от двете страни.
p^{2}-2p-8=0
Извадете 2 от -6, за да получите -8.
p=\frac{-\left(-2\right)±\sqrt{\left(-2\right)^{2}-4\left(-8\right)}}{2}
Това уравнение е в стандартна форма: ax^{2}+bx+c=0. Заместете 1 вместо a, -2 вместо b и -8 вместо c във формулата на квадратното уравнение, \frac{-b±\sqrt{b^{2}-4ac}}{2a}.
p=\frac{-\left(-2\right)±\sqrt{4-4\left(-8\right)}}{2}
Повдигане на квадрат на -2.
p=\frac{-\left(-2\right)±\sqrt{4+32}}{2}
Умножете -4 по -8.
p=\frac{-\left(-2\right)±\sqrt{36}}{2}
Съберете 4 с 32.
p=\frac{-\left(-2\right)±6}{2}
Получете корен квадратен от 36.
p=\frac{2±6}{2}
Противоположното на -2 е 2.
p=\frac{8}{2}
Сега решете уравнението p=\frac{2±6}{2}, когато ± е плюс. Съберете 2 с 6.
p=4
Разделете 8 на 2.
p=-\frac{4}{2}
Сега решете уравнението p=\frac{2±6}{2}, когато ± е минус. Извадете 6 от 2.
p=-2
Разделете -4 на 2.
p=4 p=-2
Уравнението сега е решено.
\left(p-3\right)p+\left(p-3\right)\times 2=p+2
Променливата p не може да бъде равна на 3, тъй като делението на нула не е дефинирано. Умножете и двете страни на уравнението по p-3.
p^{2}-3p+\left(p-3\right)\times 2=p+2
Използвайте дистрибутивното свойство, за да умножите p-3 по p.
p^{2}-3p+2p-6=p+2
Използвайте дистрибутивното свойство, за да умножите p-3 по 2.
p^{2}-p-6=p+2
Групирайте -3p и 2p, за да получите -p.
p^{2}-p-6-p=2
Извадете p и от двете страни.
p^{2}-2p-6=2
Групирайте -p и -p, за да получите -2p.
p^{2}-2p=2+6
Добавете 6 от двете страни.
p^{2}-2p=8
Съберете 2 и 6, за да се получи 8.
p^{2}-2p+1=8+1
Разделете -2 – коефициента на члена на x – на 2, за да получите -1. След това съберете квадрата на -1 с двете страни на уравнението. С тази стъпка лявата страна на уравнението става точен квадрат.
p^{2}-2p+1=9
Съберете 8 с 1.
\left(p-1\right)^{2}=9
Разложете на множител p^{2}-2p+1. Като цяло, когато x^{2}+bx+c е точен квадрат, той винаги може да бъде разложен на множител като \left(x+\frac{b}{2}\right)^{2}.
\sqrt{\left(p-1\right)^{2}}=\sqrt{9}
Получете корен квадратен от двете страни на равенството.
p-1=3 p-1=-3
Опростявайте.
p=4 p=-2
Съберете 1 към двете страни на уравнението.
Примери
Квадратно уравнение
{ x } ^ { 2 } - 4 x - 5 = 0
Тригонометрия
4 \sin \theta \cos \theta = 2 \sin \theta
Линейно уравнение
y = 3x + 4
Аритметика
699 * 533
Матрица
\left[ \begin{array} { l l } { 2 } & { 3 } \\ { 5 } & { 4 } \end{array} \right] \left[ \begin{array} { l l l } { 2 } & { 0 } & { 3 } \\ { -1 } & { 1 } & { 5 } \end{array} \right]
Едновременно уравнение
\left. \begin{cases} { 8x+2y = 46 } \\ { 7x+3y = 47 } \end{cases} \right.
Диференциация
\frac { d } { d x } \frac { ( 3 x ^ { 2 } - 2 ) } { ( x - 5 ) }
Интеграционен
\int _ { 0 } ^ { 1 } x e ^ { - x ^ { 2 } } d x
Граници
\lim _{x \rightarrow-3} \frac{x^{2}-9}{x^{2}+2 x-3}