Решаване за x (complex solution)
x=\frac{-1+\sqrt{2}i}{3}\approx -0,333333333+0,471404521i
x=\frac{-\sqrt{2}i-1}{3}\approx -0,333333333-0,471404521i
Граф
Дял
Копирано в клипборда
9x^{2}+6x+3=0
Всички формули във форма ax^{2}+bx+c=0 може да се решат чрез използване на формулата за корени на квадратното уравнение: \frac{-b±\sqrt{b^{2}-4ac}}{2a}. Формулата за корени на квадратното уравнение дава две решения, когато ± е събиране, и едно, когато е изваждане.
x=\frac{-6±\sqrt{6^{2}-4\times 9\times 3}}{2\times 9}
Това уравнение е в стандартна форма: ax^{2}+bx+c=0. Заместете 9 вместо a, 6 вместо b и 3 вместо c във формулата на квадратното уравнение, \frac{-b±\sqrt{b^{2}-4ac}}{2a}.
x=\frac{-6±\sqrt{36-4\times 9\times 3}}{2\times 9}
Повдигане на квадрат на 6.
x=\frac{-6±\sqrt{36-36\times 3}}{2\times 9}
Умножете -4 по 9.
x=\frac{-6±\sqrt{36-108}}{2\times 9}
Умножете -36 по 3.
x=\frac{-6±\sqrt{-72}}{2\times 9}
Съберете 36 с -108.
x=\frac{-6±6\sqrt{2}i}{2\times 9}
Получете корен квадратен от -72.
x=\frac{-6±6\sqrt{2}i}{18}
Умножете 2 по 9.
x=\frac{-6+6\sqrt{2}i}{18}
Сега решете уравнението x=\frac{-6±6\sqrt{2}i}{18}, когато ± е плюс. Съберете -6 с 6i\sqrt{2}.
x=\frac{-1+\sqrt{2}i}{3}
Разделете -6+6i\sqrt{2} на 18.
x=\frac{-6\sqrt{2}i-6}{18}
Сега решете уравнението x=\frac{-6±6\sqrt{2}i}{18}, когато ± е минус. Извадете 6i\sqrt{2} от -6.
x=\frac{-\sqrt{2}i-1}{3}
Разделете -6-6i\sqrt{2} на 18.
x=\frac{-1+\sqrt{2}i}{3} x=\frac{-\sqrt{2}i-1}{3}
Уравнението сега е решено.
9x^{2}+6x+3=0
Квадратни уравнения като това могат да бъде решени чрез допълване до пълен квадрат. За да допълните до пълен квадрат, уравнението трябва първо да бъде във форма x^{2}+bx=c.
9x^{2}+6x+3-3=-3
Извадете 3 и от двете страни на уравнението.
9x^{2}+6x=-3
Изваждане на 3 от самото него дава 0.
\frac{9x^{2}+6x}{9}=-\frac{3}{9}
Разделете двете страни на 9.
x^{2}+\frac{6}{9}x=-\frac{3}{9}
Делението на 9 отменя умножението по 9.
x^{2}+\frac{2}{3}x=-\frac{3}{9}
Намаляване на дробта \frac{6}{9} до най-малките членове чрез извличане на корен и съкращаване на 3.
x^{2}+\frac{2}{3}x=-\frac{1}{3}
Намаляване на дробта \frac{-3}{9} до най-малките членове чрез извличане на корен и съкращаване на 3.
x^{2}+\frac{2}{3}x+\left(\frac{1}{3}\right)^{2}=-\frac{1}{3}+\left(\frac{1}{3}\right)^{2}
Разделете \frac{2}{3} – коефициента на члена на x – на 2, за да получите \frac{1}{3}. След това съберете квадрата на \frac{1}{3} с двете страни на уравнението. С тази стъпка лявата страна на уравнението става точен квадрат.
x^{2}+\frac{2}{3}x+\frac{1}{9}=-\frac{1}{3}+\frac{1}{9}
Повдигнете на квадрат \frac{1}{3}, като повдигнете на квадрат и числителя, и знаменателя на дробта.
x^{2}+\frac{2}{3}x+\frac{1}{9}=-\frac{2}{9}
Съберете -\frac{1}{3} и \frac{1}{9}, като намерите общ знаменател и съберете числителите. След това съкращавате дробта до най-прости членове, ако е възможно.
\left(x+\frac{1}{3}\right)^{2}=-\frac{2}{9}
Разложете на множител x^{2}+\frac{2}{3}x+\frac{1}{9}. Като цяло, когато x^{2}+bx+c е точен квадрат, той винаги може да бъде разложен на множител като \left(x+\frac{b}{2}\right)^{2}.
\sqrt{\left(x+\frac{1}{3}\right)^{2}}=\sqrt{-\frac{2}{9}}
Получете корен квадратен от двете страни на равенството.
x+\frac{1}{3}=\frac{\sqrt{2}i}{3} x+\frac{1}{3}=-\frac{\sqrt{2}i}{3}
Опростявайте.
x=\frac{-1+\sqrt{2}i}{3} x=\frac{-\sqrt{2}i-1}{3}
Извадете \frac{1}{3} и от двете страни на уравнението.
Примери
Квадратно уравнение
{ x } ^ { 2 } - 4 x - 5 = 0
Тригонометрия
4 \sin \theta \cos \theta = 2 \sin \theta
Линейно уравнение
y = 3x + 4
Аритметика
699 * 533
Матрица
\left[ \begin{array} { l l } { 2 } & { 3 } \\ { 5 } & { 4 } \end{array} \right] \left[ \begin{array} { l l l } { 2 } & { 0 } & { 3 } \\ { -1 } & { 1 } & { 5 } \end{array} \right]
Едновременно уравнение
\left. \begin{cases} { 8x+2y = 46 } \\ { 7x+3y = 47 } \end{cases} \right.
Диференциация
\frac { d } { d x } \frac { ( 3 x ^ { 2 } - 2 ) } { ( x - 5 ) }
Интеграционен
\int _ { 0 } ^ { 1 } x e ^ { - x ^ { 2 } } d x
Граници
\lim _{x \rightarrow-3} \frac{x^{2}-9}{x^{2}+2 x-3}