Решаване за x
x = \frac{\sqrt{91} + 1}{3} \approx 3,513130671
x=\frac{1-\sqrt{91}}{3}\approx -2,846464005
Граф
Дял
Копирано в клипборда
\frac{3}{2}x^{2}-x=15
Всички формули във форма ax^{2}+bx+c=0 може да се решат чрез използване на формулата за корени на квадратното уравнение: \frac{-b±\sqrt{b^{2}-4ac}}{2a}. Формулата за корени на квадратното уравнение дава две решения, когато ± е събиране, и едно, когато е изваждане.
\frac{3}{2}x^{2}-x-15=15-15
Извадете 15 и от двете страни на уравнението.
\frac{3}{2}x^{2}-x-15=0
Изваждане на 15 от самото него дава 0.
x=\frac{-\left(-1\right)±\sqrt{1-4\times \frac{3}{2}\left(-15\right)}}{2\times \frac{3}{2}}
Това уравнение е в стандартна форма: ax^{2}+bx+c=0. Заместете \frac{3}{2} вместо a, -1 вместо b и -15 вместо c във формулата на квадратното уравнение, \frac{-b±\sqrt{b^{2}-4ac}}{2a}.
x=\frac{-\left(-1\right)±\sqrt{1-6\left(-15\right)}}{2\times \frac{3}{2}}
Умножете -4 по \frac{3}{2}.
x=\frac{-\left(-1\right)±\sqrt{1+90}}{2\times \frac{3}{2}}
Умножете -6 по -15.
x=\frac{-\left(-1\right)±\sqrt{91}}{2\times \frac{3}{2}}
Съберете 1 с 90.
x=\frac{1±\sqrt{91}}{2\times \frac{3}{2}}
Противоположното на -1 е 1.
x=\frac{1±\sqrt{91}}{3}
Умножете 2 по \frac{3}{2}.
x=\frac{\sqrt{91}+1}{3}
Сега решете уравнението x=\frac{1±\sqrt{91}}{3}, когато ± е плюс. Съберете 1 с \sqrt{91}.
x=\frac{1-\sqrt{91}}{3}
Сега решете уравнението x=\frac{1±\sqrt{91}}{3}, когато ± е минус. Извадете \sqrt{91} от 1.
x=\frac{\sqrt{91}+1}{3} x=\frac{1-\sqrt{91}}{3}
Уравнението сега е решено.
\frac{3}{2}x^{2}-x=15
Квадратни уравнения като това могат да бъде решени чрез допълване до пълен квадрат. За да допълните до пълен квадрат, уравнението трябва първо да бъде във форма x^{2}+bx=c.
\frac{\frac{3}{2}x^{2}-x}{\frac{3}{2}}=\frac{15}{\frac{3}{2}}
Разделете двете страни на уравнението на \frac{3}{2}, което е същото като умножаване на двете страни по обратната стойност на дробта.
x^{2}+\left(-\frac{1}{\frac{3}{2}}\right)x=\frac{15}{\frac{3}{2}}
Делението на \frac{3}{2} отменя умножението по \frac{3}{2}.
x^{2}-\frac{2}{3}x=\frac{15}{\frac{3}{2}}
Разделете -1 на \frac{3}{2} чрез умножаване на -1 по обратната стойност на \frac{3}{2}.
x^{2}-\frac{2}{3}x=10
Разделете 15 на \frac{3}{2} чрез умножаване на 15 по обратната стойност на \frac{3}{2}.
x^{2}-\frac{2}{3}x+\left(-\frac{1}{3}\right)^{2}=10+\left(-\frac{1}{3}\right)^{2}
Разделете -\frac{2}{3} – коефициента на члена на x – на 2, за да получите -\frac{1}{3}. След това съберете квадрата на -\frac{1}{3} с двете страни на уравнението. С тази стъпка лявата страна на уравнението става точен квадрат.
x^{2}-\frac{2}{3}x+\frac{1}{9}=10+\frac{1}{9}
Повдигнете на квадрат -\frac{1}{3}, като повдигнете на квадрат и числителя, и знаменателя на дробта.
x^{2}-\frac{2}{3}x+\frac{1}{9}=\frac{91}{9}
Съберете 10 с \frac{1}{9}.
\left(x-\frac{1}{3}\right)^{2}=\frac{91}{9}
Разложете на множител x^{2}-\frac{2}{3}x+\frac{1}{9}. Като цяло, когато x^{2}+bx+c е точен квадрат, той винаги може да бъде разложен на множител като \left(x+\frac{b}{2}\right)^{2}.
\sqrt{\left(x-\frac{1}{3}\right)^{2}}=\sqrt{\frac{91}{9}}
Получете корен квадратен от двете страни на равенството.
x-\frac{1}{3}=\frac{\sqrt{91}}{3} x-\frac{1}{3}=-\frac{\sqrt{91}}{3}
Опростявайте.
x=\frac{\sqrt{91}+1}{3} x=\frac{1-\sqrt{91}}{3}
Съберете \frac{1}{3} към двете страни на уравнението.
Примери
Квадратно уравнение
{ x } ^ { 2 } - 4 x - 5 = 0
Тригонометрия
4 \sin \theta \cos \theta = 2 \sin \theta
Линейно уравнение
y = 3x + 4
Аритметика
699 * 533
Матрица
\left[ \begin{array} { l l } { 2 } & { 3 } \\ { 5 } & { 4 } \end{array} \right] \left[ \begin{array} { l l l } { 2 } & { 0 } & { 3 } \\ { -1 } & { 1 } & { 5 } \end{array} \right]
Едновременно уравнение
\left. \begin{cases} { 8x+2y = 46 } \\ { 7x+3y = 47 } \end{cases} \right.
Диференциация
\frac { d } { d x } \frac { ( 3 x ^ { 2 } - 2 ) } { ( x - 5 ) }
Интеграционен
\int _ { 0 } ^ { 1 } x e ^ { - x ^ { 2 } } d x
Граници
\lim _{x \rightarrow-3} \frac{x^{2}-9}{x^{2}+2 x-3}