Решаване за n
n = \frac{\sqrt{62809} + 53}{8} \approx 37,952154754
n=\frac{53-\sqrt{62809}}{8}\approx -24,702154754
Дял
Копирано в клипборда
8n^{2}-106n-7500=0
Всички формули във форма ax^{2}+bx+c=0 може да се решат чрез използване на формулата за корени на квадратното уравнение: \frac{-b±\sqrt{b^{2}-4ac}}{2a}. Формулата за корени на квадратното уравнение дава две решения, когато ± е събиране, и едно, когато е изваждане.
n=\frac{-\left(-106\right)±\sqrt{\left(-106\right)^{2}-4\times 8\left(-7500\right)}}{2\times 8}
Това уравнение е в стандартна форма: ax^{2}+bx+c=0. Заместете 8 вместо a, -106 вместо b и -7500 вместо c във формулата на квадратното уравнение, \frac{-b±\sqrt{b^{2}-4ac}}{2a}.
n=\frac{-\left(-106\right)±\sqrt{11236-4\times 8\left(-7500\right)}}{2\times 8}
Повдигане на квадрат на -106.
n=\frac{-\left(-106\right)±\sqrt{11236-32\left(-7500\right)}}{2\times 8}
Умножете -4 по 8.
n=\frac{-\left(-106\right)±\sqrt{11236+240000}}{2\times 8}
Умножете -32 по -7500.
n=\frac{-\left(-106\right)±\sqrt{251236}}{2\times 8}
Съберете 11236 с 240000.
n=\frac{-\left(-106\right)±2\sqrt{62809}}{2\times 8}
Получете корен квадратен от 251236.
n=\frac{106±2\sqrt{62809}}{2\times 8}
Противоположното на -106 е 106.
n=\frac{106±2\sqrt{62809}}{16}
Умножете 2 по 8.
n=\frac{2\sqrt{62809}+106}{16}
Сега решете уравнението n=\frac{106±2\sqrt{62809}}{16}, когато ± е плюс. Съберете 106 с 2\sqrt{62809}.
n=\frac{\sqrt{62809}+53}{8}
Разделете 106+2\sqrt{62809} на 16.
n=\frac{106-2\sqrt{62809}}{16}
Сега решете уравнението n=\frac{106±2\sqrt{62809}}{16}, когато ± е минус. Извадете 2\sqrt{62809} от 106.
n=\frac{53-\sqrt{62809}}{8}
Разделете 106-2\sqrt{62809} на 16.
n=\frac{\sqrt{62809}+53}{8} n=\frac{53-\sqrt{62809}}{8}
Уравнението сега е решено.
8n^{2}-106n-7500=0
Квадратни уравнения като това могат да бъде решени чрез допълване до пълен квадрат. За да допълните до пълен квадрат, уравнението трябва първо да бъде във форма x^{2}+bx=c.
8n^{2}-106n-7500-\left(-7500\right)=-\left(-7500\right)
Съберете 7500 към двете страни на уравнението.
8n^{2}-106n=-\left(-7500\right)
Изваждане на -7500 от самото него дава 0.
8n^{2}-106n=7500
Извадете -7500 от 0.
\frac{8n^{2}-106n}{8}=\frac{7500}{8}
Разделете двете страни на 8.
n^{2}+\left(-\frac{106}{8}\right)n=\frac{7500}{8}
Делението на 8 отменя умножението по 8.
n^{2}-\frac{53}{4}n=\frac{7500}{8}
Намаляване на дробта \frac{-106}{8} до най-малките членове чрез извличане на корен и съкращаване на 2.
n^{2}-\frac{53}{4}n=\frac{1875}{2}
Намаляване на дробта \frac{7500}{8} до най-малките членове чрез извличане на корен и съкращаване на 4.
n^{2}-\frac{53}{4}n+\left(-\frac{53}{8}\right)^{2}=\frac{1875}{2}+\left(-\frac{53}{8}\right)^{2}
Разделете -\frac{53}{4} – коефициента на члена на x – на 2, за да получите -\frac{53}{8}. След това съберете квадрата на -\frac{53}{8} с двете страни на уравнението. С тази стъпка лявата страна на уравнението става точен квадрат.
n^{2}-\frac{53}{4}n+\frac{2809}{64}=\frac{1875}{2}+\frac{2809}{64}
Повдигнете на квадрат -\frac{53}{8}, като повдигнете на квадрат и числителя, и знаменателя на дробта.
n^{2}-\frac{53}{4}n+\frac{2809}{64}=\frac{62809}{64}
Съберете \frac{1875}{2} и \frac{2809}{64}, като намерите общ знаменател и съберете числителите. След това съкращавате дробта до най-прости членове, ако е възможно.
\left(n-\frac{53}{8}\right)^{2}=\frac{62809}{64}
Разложете на множител n^{2}-\frac{53}{4}n+\frac{2809}{64}. Като цяло, когато x^{2}+bx+c е точен квадрат, той винаги може да бъде разложен на множител като \left(x+\frac{b}{2}\right)^{2}.
\sqrt{\left(n-\frac{53}{8}\right)^{2}}=\sqrt{\frac{62809}{64}}
Получете корен квадратен от двете страни на равенството.
n-\frac{53}{8}=\frac{\sqrt{62809}}{8} n-\frac{53}{8}=-\frac{\sqrt{62809}}{8}
Опростявайте.
n=\frac{\sqrt{62809}+53}{8} n=\frac{53-\sqrt{62809}}{8}
Съберете \frac{53}{8} към двете страни на уравнението.
Примери
Квадратно уравнение
{ x } ^ { 2 } - 4 x - 5 = 0
Тригонометрия
4 \sin \theta \cos \theta = 2 \sin \theta
Линейно уравнение
y = 3x + 4
Аритметика
699 * 533
Матрица
\left[ \begin{array} { l l } { 2 } & { 3 } \\ { 5 } & { 4 } \end{array} \right] \left[ \begin{array} { l l l } { 2 } & { 0 } & { 3 } \\ { -1 } & { 1 } & { 5 } \end{array} \right]
Едновременно уравнение
\left. \begin{cases} { 8x+2y = 46 } \\ { 7x+3y = 47 } \end{cases} \right.
Диференциация
\frac { d } { d x } \frac { ( 3 x ^ { 2 } - 2 ) } { ( x - 5 ) }
Интеграционен
\int _ { 0 } ^ { 1 } x e ^ { - x ^ { 2 } } d x
Граници
\lim _{x \rightarrow-3} \frac{x^{2}-9}{x^{2}+2 x-3}