Решаване за k
k = \frac{3 \sqrt{30} - 9}{7} \approx 1,061668104
k=\frac{-3\sqrt{30}-9}{7}\approx -3,633096675
Дял
Копирано в клипборда
7k^{2}+18k-27=0
Всички формули във форма ax^{2}+bx+c=0 може да се решат чрез използване на формулата за корени на квадратното уравнение: \frac{-b±\sqrt{b^{2}-4ac}}{2a}. Формулата за корени на квадратното уравнение дава две решения, когато ± е събиране, и едно, когато е изваждане.
k=\frac{-18±\sqrt{18^{2}-4\times 7\left(-27\right)}}{2\times 7}
Това уравнение е в стандартна форма: ax^{2}+bx+c=0. Заместете 7 вместо a, 18 вместо b и -27 вместо c във формулата на квадратното уравнение, \frac{-b±\sqrt{b^{2}-4ac}}{2a}.
k=\frac{-18±\sqrt{324-4\times 7\left(-27\right)}}{2\times 7}
Повдигане на квадрат на 18.
k=\frac{-18±\sqrt{324-28\left(-27\right)}}{2\times 7}
Умножете -4 по 7.
k=\frac{-18±\sqrt{324+756}}{2\times 7}
Умножете -28 по -27.
k=\frac{-18±\sqrt{1080}}{2\times 7}
Съберете 324 с 756.
k=\frac{-18±6\sqrt{30}}{2\times 7}
Получете корен квадратен от 1080.
k=\frac{-18±6\sqrt{30}}{14}
Умножете 2 по 7.
k=\frac{6\sqrt{30}-18}{14}
Сега решете уравнението k=\frac{-18±6\sqrt{30}}{14}, когато ± е плюс. Съберете -18 с 6\sqrt{30}.
k=\frac{3\sqrt{30}-9}{7}
Разделете -18+6\sqrt{30} на 14.
k=\frac{-6\sqrt{30}-18}{14}
Сега решете уравнението k=\frac{-18±6\sqrt{30}}{14}, когато ± е минус. Извадете 6\sqrt{30} от -18.
k=\frac{-3\sqrt{30}-9}{7}
Разделете -18-6\sqrt{30} на 14.
k=\frac{3\sqrt{30}-9}{7} k=\frac{-3\sqrt{30}-9}{7}
Уравнението сега е решено.
7k^{2}+18k-27=0
Квадратни уравнения като това могат да бъде решени чрез допълване до пълен квадрат. За да допълните до пълен квадрат, уравнението трябва първо да бъде във форма x^{2}+bx=c.
7k^{2}+18k-27-\left(-27\right)=-\left(-27\right)
Съберете 27 към двете страни на уравнението.
7k^{2}+18k=-\left(-27\right)
Изваждане на -27 от самото него дава 0.
7k^{2}+18k=27
Извадете -27 от 0.
\frac{7k^{2}+18k}{7}=\frac{27}{7}
Разделете двете страни на 7.
k^{2}+\frac{18}{7}k=\frac{27}{7}
Делението на 7 отменя умножението по 7.
k^{2}+\frac{18}{7}k+\left(\frac{9}{7}\right)^{2}=\frac{27}{7}+\left(\frac{9}{7}\right)^{2}
Разделете \frac{18}{7} – коефициента на члена на x – на 2, за да получите \frac{9}{7}. След това съберете квадрата на \frac{9}{7} с двете страни на уравнението. С тази стъпка лявата страна на уравнението става точен квадрат.
k^{2}+\frac{18}{7}k+\frac{81}{49}=\frac{27}{7}+\frac{81}{49}
Повдигнете на квадрат \frac{9}{7}, като повдигнете на квадрат и числителя, и знаменателя на дробта.
k^{2}+\frac{18}{7}k+\frac{81}{49}=\frac{270}{49}
Съберете \frac{27}{7} и \frac{81}{49}, като намерите общ знаменател и съберете числителите. След това съкращавате дробта до най-прости членове, ако е възможно.
\left(k+\frac{9}{7}\right)^{2}=\frac{270}{49}
Разложете на множител k^{2}+\frac{18}{7}k+\frac{81}{49}. Като цяло, когато x^{2}+bx+c е точен квадрат, той винаги може да бъде разложен на множител като \left(x+\frac{b}{2}\right)^{2}.
\sqrt{\left(k+\frac{9}{7}\right)^{2}}=\sqrt{\frac{270}{49}}
Получете корен квадратен от двете страни на равенството.
k+\frac{9}{7}=\frac{3\sqrt{30}}{7} k+\frac{9}{7}=-\frac{3\sqrt{30}}{7}
Опростявайте.
k=\frac{3\sqrt{30}-9}{7} k=\frac{-3\sqrt{30}-9}{7}
Извадете \frac{9}{7} и от двете страни на уравнението.
Примери
Квадратно уравнение
{ x } ^ { 2 } - 4 x - 5 = 0
Тригонометрия
4 \sin \theta \cos \theta = 2 \sin \theta
Линейно уравнение
y = 3x + 4
Аритметика
699 * 533
Матрица
\left[ \begin{array} { l l } { 2 } & { 3 } \\ { 5 } & { 4 } \end{array} \right] \left[ \begin{array} { l l l } { 2 } & { 0 } & { 3 } \\ { -1 } & { 1 } & { 5 } \end{array} \right]
Едновременно уравнение
\left. \begin{cases} { 8x+2y = 46 } \\ { 7x+3y = 47 } \end{cases} \right.
Диференциация
\frac { d } { d x } \frac { ( 3 x ^ { 2 } - 2 ) } { ( x - 5 ) }
Интеграционен
\int _ { 0 } ^ { 1 } x e ^ { - x ^ { 2 } } d x
Граници
\lim _{x \rightarrow-3} \frac{x^{2}-9}{x^{2}+2 x-3}