Решаване за x
x=\frac{2\sqrt{1509}}{15}-\frac{49}{10}\approx 0,27944656
x=-\frac{2\sqrt{1509}}{15}-\frac{49}{10}\approx -10,07944656
Граф
Дял
Копирано в клипборда
60x^{2}+588x-169=0
Всички формули във форма ax^{2}+bx+c=0 може да се решат чрез използване на формулата за корени на квадратното уравнение: \frac{-b±\sqrt{b^{2}-4ac}}{2a}. Формулата за корени на квадратното уравнение дава две решения, когато ± е събиране, и едно, когато е изваждане.
x=\frac{-588±\sqrt{588^{2}-4\times 60\left(-169\right)}}{2\times 60}
Това уравнение е в стандартна форма: ax^{2}+bx+c=0. Заместете 60 вместо a, 588 вместо b и -169 вместо c във формулата на квадратното уравнение, \frac{-b±\sqrt{b^{2}-4ac}}{2a}.
x=\frac{-588±\sqrt{345744-4\times 60\left(-169\right)}}{2\times 60}
Повдигане на квадрат на 588.
x=\frac{-588±\sqrt{345744-240\left(-169\right)}}{2\times 60}
Умножете -4 по 60.
x=\frac{-588±\sqrt{345744+40560}}{2\times 60}
Умножете -240 по -169.
x=\frac{-588±\sqrt{386304}}{2\times 60}
Съберете 345744 с 40560.
x=\frac{-588±16\sqrt{1509}}{2\times 60}
Получете корен квадратен от 386304.
x=\frac{-588±16\sqrt{1509}}{120}
Умножете 2 по 60.
x=\frac{16\sqrt{1509}-588}{120}
Сега решете уравнението x=\frac{-588±16\sqrt{1509}}{120}, когато ± е плюс. Съберете -588 с 16\sqrt{1509}.
x=\frac{2\sqrt{1509}}{15}-\frac{49}{10}
Разделете -588+16\sqrt{1509} на 120.
x=\frac{-16\sqrt{1509}-588}{120}
Сега решете уравнението x=\frac{-588±16\sqrt{1509}}{120}, когато ± е минус. Извадете 16\sqrt{1509} от -588.
x=-\frac{2\sqrt{1509}}{15}-\frac{49}{10}
Разделете -588-16\sqrt{1509} на 120.
x=\frac{2\sqrt{1509}}{15}-\frac{49}{10} x=-\frac{2\sqrt{1509}}{15}-\frac{49}{10}
Уравнението сега е решено.
60x^{2}+588x-169=0
Квадратни уравнения като това могат да бъде решени чрез допълване до пълен квадрат. За да допълните до пълен квадрат, уравнението трябва първо да бъде във форма x^{2}+bx=c.
60x^{2}+588x-169-\left(-169\right)=-\left(-169\right)
Съберете 169 към двете страни на уравнението.
60x^{2}+588x=-\left(-169\right)
Изваждане на -169 от самото него дава 0.
60x^{2}+588x=169
Извадете -169 от 0.
\frac{60x^{2}+588x}{60}=\frac{169}{60}
Разделете двете страни на 60.
x^{2}+\frac{588}{60}x=\frac{169}{60}
Делението на 60 отменя умножението по 60.
x^{2}+\frac{49}{5}x=\frac{169}{60}
Намаляване на дробта \frac{588}{60} до най-малките членове чрез извличане на корен и съкращаване на 12.
x^{2}+\frac{49}{5}x+\left(\frac{49}{10}\right)^{2}=\frac{169}{60}+\left(\frac{49}{10}\right)^{2}
Разделете \frac{49}{5} – коефициента на члена на x – на 2, за да получите \frac{49}{10}. След това съберете квадрата на \frac{49}{10} с двете страни на уравнението. С тази стъпка лявата страна на уравнението става точен квадрат.
x^{2}+\frac{49}{5}x+\frac{2401}{100}=\frac{169}{60}+\frac{2401}{100}
Повдигнете на квадрат \frac{49}{10}, като повдигнете на квадрат и числителя, и знаменателя на дробта.
x^{2}+\frac{49}{5}x+\frac{2401}{100}=\frac{2012}{75}
Съберете \frac{169}{60} и \frac{2401}{100}, като намерите общ знаменател и съберете числителите. След това съкращавате дробта до най-прости членове, ако е възможно.
\left(x+\frac{49}{10}\right)^{2}=\frac{2012}{75}
Разложете на множител x^{2}+\frac{49}{5}x+\frac{2401}{100}. Като цяло, когато x^{2}+bx+c е точен квадрат, той винаги може да бъде разложен на множител като \left(x+\frac{b}{2}\right)^{2}.
\sqrt{\left(x+\frac{49}{10}\right)^{2}}=\sqrt{\frac{2012}{75}}
Получете корен квадратен от двете страни на равенството.
x+\frac{49}{10}=\frac{2\sqrt{1509}}{15} x+\frac{49}{10}=-\frac{2\sqrt{1509}}{15}
Опростявайте.
x=\frac{2\sqrt{1509}}{15}-\frac{49}{10} x=-\frac{2\sqrt{1509}}{15}-\frac{49}{10}
Извадете \frac{49}{10} и от двете страни на уравнението.
Примери
Квадратно уравнение
{ x } ^ { 2 } - 4 x - 5 = 0
Тригонометрия
4 \sin \theta \cos \theta = 2 \sin \theta
Линейно уравнение
y = 3x + 4
Аритметика
699 * 533
Матрица
\left[ \begin{array} { l l } { 2 } & { 3 } \\ { 5 } & { 4 } \end{array} \right] \left[ \begin{array} { l l l } { 2 } & { 0 } & { 3 } \\ { -1 } & { 1 } & { 5 } \end{array} \right]
Едновременно уравнение
\left. \begin{cases} { 8x+2y = 46 } \\ { 7x+3y = 47 } \end{cases} \right.
Диференциация
\frac { d } { d x } \frac { ( 3 x ^ { 2 } - 2 ) } { ( x - 5 ) }
Интеграционен
\int _ { 0 } ^ { 1 } x e ^ { - x ^ { 2 } } d x
Граници
\lim _{x \rightarrow-3} \frac{x^{2}-9}{x^{2}+2 x-3}