Решаване за q
q=\frac{\sqrt{5}}{10}-\frac{3}{2}\approx -1,276393202
q=-\frac{\sqrt{5}}{10}-\frac{3}{2}\approx -1,723606798
Дял
Копирано в клипборда
5q^{2}+15q+5=-6
Всички формули във форма ax^{2}+bx+c=0 може да се решат чрез използване на формулата за корени на квадратното уравнение: \frac{-b±\sqrt{b^{2}-4ac}}{2a}. Формулата за корени на квадратното уравнение дава две решения, когато ± е събиране, и едно, когато е изваждане.
5q^{2}+15q+5-\left(-6\right)=-6-\left(-6\right)
Съберете 6 към двете страни на уравнението.
5q^{2}+15q+5-\left(-6\right)=0
Изваждане на -6 от самото него дава 0.
5q^{2}+15q+11=0
Извадете -6 от 5.
q=\frac{-15±\sqrt{15^{2}-4\times 5\times 11}}{2\times 5}
Това уравнение е в стандартна форма: ax^{2}+bx+c=0. Заместете 5 вместо a, 15 вместо b и 11 вместо c във формулата на квадратното уравнение, \frac{-b±\sqrt{b^{2}-4ac}}{2a}.
q=\frac{-15±\sqrt{225-4\times 5\times 11}}{2\times 5}
Повдигане на квадрат на 15.
q=\frac{-15±\sqrt{225-20\times 11}}{2\times 5}
Умножете -4 по 5.
q=\frac{-15±\sqrt{225-220}}{2\times 5}
Умножете -20 по 11.
q=\frac{-15±\sqrt{5}}{2\times 5}
Съберете 225 с -220.
q=\frac{-15±\sqrt{5}}{10}
Умножете 2 по 5.
q=\frac{\sqrt{5}-15}{10}
Сега решете уравнението q=\frac{-15±\sqrt{5}}{10}, когато ± е плюс. Съберете -15 с \sqrt{5}.
q=\frac{\sqrt{5}}{10}-\frac{3}{2}
Разделете -15+\sqrt{5} на 10.
q=\frac{-\sqrt{5}-15}{10}
Сега решете уравнението q=\frac{-15±\sqrt{5}}{10}, когато ± е минус. Извадете \sqrt{5} от -15.
q=-\frac{\sqrt{5}}{10}-\frac{3}{2}
Разделете -15-\sqrt{5} на 10.
q=\frac{\sqrt{5}}{10}-\frac{3}{2} q=-\frac{\sqrt{5}}{10}-\frac{3}{2}
Уравнението сега е решено.
5q^{2}+15q+5=-6
Квадратни уравнения като това могат да бъде решени чрез допълване до пълен квадрат. За да допълните до пълен квадрат, уравнението трябва първо да бъде във форма x^{2}+bx=c.
5q^{2}+15q+5-5=-6-5
Извадете 5 и от двете страни на уравнението.
5q^{2}+15q=-6-5
Изваждане на 5 от самото него дава 0.
5q^{2}+15q=-11
Извадете 5 от -6.
\frac{5q^{2}+15q}{5}=-\frac{11}{5}
Разделете двете страни на 5.
q^{2}+\frac{15}{5}q=-\frac{11}{5}
Делението на 5 отменя умножението по 5.
q^{2}+3q=-\frac{11}{5}
Разделете 15 на 5.
q^{2}+3q+\left(\frac{3}{2}\right)^{2}=-\frac{11}{5}+\left(\frac{3}{2}\right)^{2}
Разделете 3 – коефициента на члена на x – на 2, за да получите \frac{3}{2}. След това съберете квадрата на \frac{3}{2} с двете страни на уравнението. С тази стъпка лявата страна на уравнението става точен квадрат.
q^{2}+3q+\frac{9}{4}=-\frac{11}{5}+\frac{9}{4}
Повдигнете на квадрат \frac{3}{2}, като повдигнете на квадрат и числителя, и знаменателя на дробта.
q^{2}+3q+\frac{9}{4}=\frac{1}{20}
Съберете -\frac{11}{5} и \frac{9}{4}, като намерите общ знаменател и съберете числителите. След това съкращавате дробта до най-прости членове, ако е възможно.
\left(q+\frac{3}{2}\right)^{2}=\frac{1}{20}
Разложете на множител q^{2}+3q+\frac{9}{4}. Като цяло, когато x^{2}+bx+c е точен квадрат, той винаги може да бъде разложен на множител като \left(x+\frac{b}{2}\right)^{2}.
\sqrt{\left(q+\frac{3}{2}\right)^{2}}=\sqrt{\frac{1}{20}}
Получете корен квадратен от двете страни на равенството.
q+\frac{3}{2}=\frac{\sqrt{5}}{10} q+\frac{3}{2}=-\frac{\sqrt{5}}{10}
Опростявайте.
q=\frac{\sqrt{5}}{10}-\frac{3}{2} q=-\frac{\sqrt{5}}{10}-\frac{3}{2}
Извадете \frac{3}{2} и от двете страни на уравнението.
Примери
Квадратно уравнение
{ x } ^ { 2 } - 4 x - 5 = 0
Тригонометрия
4 \sin \theta \cos \theta = 2 \sin \theta
Линейно уравнение
y = 3x + 4
Аритметика
699 * 533
Матрица
\left[ \begin{array} { l l } { 2 } & { 3 } \\ { 5 } & { 4 } \end{array} \right] \left[ \begin{array} { l l l } { 2 } & { 0 } & { 3 } \\ { -1 } & { 1 } & { 5 } \end{array} \right]
Едновременно уравнение
\left. \begin{cases} { 8x+2y = 46 } \\ { 7x+3y = 47 } \end{cases} \right.
Диференциация
\frac { d } { d x } \frac { ( 3 x ^ { 2 } - 2 ) } { ( x - 5 ) }
Интеграционен
\int _ { 0 } ^ { 1 } x e ^ { - x ^ { 2 } } d x
Граници
\lim _{x \rightarrow-3} \frac{x^{2}-9}{x^{2}+2 x-3}