Решаване за x
x = \frac{\sqrt{145} + 7}{6} \approx 3,173599096
x=\frac{7-\sqrt{145}}{6}\approx -0,840265763
Граф
Дял
Копирано в клипборда
3x^{2}-8-7x=0
Извадете 7x и от двете страни.
3x^{2}-7x-8=0
Всички формули във форма ax^{2}+bx+c=0 може да се решат чрез използване на формулата за корени на квадратното уравнение: \frac{-b±\sqrt{b^{2}-4ac}}{2a}. Формулата за корени на квадратното уравнение дава две решения, когато ± е събиране, и едно, когато е изваждане.
x=\frac{-\left(-7\right)±\sqrt{\left(-7\right)^{2}-4\times 3\left(-8\right)}}{2\times 3}
Това уравнение е в стандартна форма: ax^{2}+bx+c=0. Заместете 3 вместо a, -7 вместо b и -8 вместо c във формулата на квадратното уравнение, \frac{-b±\sqrt{b^{2}-4ac}}{2a}.
x=\frac{-\left(-7\right)±\sqrt{49-4\times 3\left(-8\right)}}{2\times 3}
Повдигане на квадрат на -7.
x=\frac{-\left(-7\right)±\sqrt{49-12\left(-8\right)}}{2\times 3}
Умножете -4 по 3.
x=\frac{-\left(-7\right)±\sqrt{49+96}}{2\times 3}
Умножете -12 по -8.
x=\frac{-\left(-7\right)±\sqrt{145}}{2\times 3}
Съберете 49 с 96.
x=\frac{7±\sqrt{145}}{2\times 3}
Противоположното на -7 е 7.
x=\frac{7±\sqrt{145}}{6}
Умножете 2 по 3.
x=\frac{\sqrt{145}+7}{6}
Сега решете уравнението x=\frac{7±\sqrt{145}}{6}, когато ± е плюс. Съберете 7 с \sqrt{145}.
x=\frac{7-\sqrt{145}}{6}
Сега решете уравнението x=\frac{7±\sqrt{145}}{6}, когато ± е минус. Извадете \sqrt{145} от 7.
x=\frac{\sqrt{145}+7}{6} x=\frac{7-\sqrt{145}}{6}
Уравнението сега е решено.
3x^{2}-8-7x=0
Извадете 7x и от двете страни.
3x^{2}-7x=8
Добавете 8 от двете страни. Нещо плюс нула дава същото нещо.
\frac{3x^{2}-7x}{3}=\frac{8}{3}
Разделете двете страни на 3.
x^{2}-\frac{7}{3}x=\frac{8}{3}
Делението на 3 отменя умножението по 3.
x^{2}-\frac{7}{3}x+\left(-\frac{7}{6}\right)^{2}=\frac{8}{3}+\left(-\frac{7}{6}\right)^{2}
Разделете -\frac{7}{3} – коефициента на члена на x – на 2, за да получите -\frac{7}{6}. След това съберете квадрата на -\frac{7}{6} с двете страни на уравнението. С тази стъпка лявата страна на уравнението става точен квадрат.
x^{2}-\frac{7}{3}x+\frac{49}{36}=\frac{8}{3}+\frac{49}{36}
Повдигнете на квадрат -\frac{7}{6}, като повдигнете на квадрат и числителя, и знаменателя на дробта.
x^{2}-\frac{7}{3}x+\frac{49}{36}=\frac{145}{36}
Съберете \frac{8}{3} и \frac{49}{36}, като намерите общ знаменател и съберете числителите. След това съкращавате дробта до най-прости членове, ако е възможно.
\left(x-\frac{7}{6}\right)^{2}=\frac{145}{36}
Разложете на множител x^{2}-\frac{7}{3}x+\frac{49}{36}. Като цяло, когато x^{2}+bx+c е точен квадрат, той винаги може да бъде разложен на множител като \left(x+\frac{b}{2}\right)^{2}.
\sqrt{\left(x-\frac{7}{6}\right)^{2}}=\sqrt{\frac{145}{36}}
Получете корен квадратен от двете страни на равенството.
x-\frac{7}{6}=\frac{\sqrt{145}}{6} x-\frac{7}{6}=-\frac{\sqrt{145}}{6}
Опростявайте.
x=\frac{\sqrt{145}+7}{6} x=\frac{7-\sqrt{145}}{6}
Съберете \frac{7}{6} към двете страни на уравнението.
Примери
Квадратно уравнение
{ x } ^ { 2 } - 4 x - 5 = 0
Тригонометрия
4 \sin \theta \cos \theta = 2 \sin \theta
Линейно уравнение
y = 3x + 4
Аритметика
699 * 533
Матрица
\left[ \begin{array} { l l } { 2 } & { 3 } \\ { 5 } & { 4 } \end{array} \right] \left[ \begin{array} { l l l } { 2 } & { 0 } & { 3 } \\ { -1 } & { 1 } & { 5 } \end{array} \right]
Едновременно уравнение
\left. \begin{cases} { 8x+2y = 46 } \\ { 7x+3y = 47 } \end{cases} \right.
Диференциация
\frac { d } { d x } \frac { ( 3 x ^ { 2 } - 2 ) } { ( x - 5 ) }
Интеграционен
\int _ { 0 } ^ { 1 } x e ^ { - x ^ { 2 } } d x
Граници
\lim _{x \rightarrow-3} \frac{x^{2}-9}{x^{2}+2 x-3}