Разлагане на множители
3\left(b-\left(-\frac{\sqrt{201}}{6}-\frac{5}{2}\right)\right)\left(b-\left(\frac{\sqrt{201}}{6}-\frac{5}{2}\right)\right)
Изчисляване
3b^{2}+15b+2
Дял
Копирано в клипборда
3b^{2}+15b+2=0
Квадратен полином може да се разложи на множители, като се използва трансформацията ax^{2}+bx+c=a\left(x-x_{1}\right)\left(x-x_{2}\right), където x_{1} и x_{2} са решенията на квадратното уравнение ax^{2}+bx+c=0.
b=\frac{-15±\sqrt{15^{2}-4\times 3\times 2}}{2\times 3}
Всички формули във форма ax^{2}+bx+c=0 може да се решат чрез използване на формулата за корени на квадратното уравнение: \frac{-b±\sqrt{b^{2}-4ac}}{2a}. Формулата за корени на квадратното уравнение дава две решения, когато ± е събиране, и едно, когато е изваждане.
b=\frac{-15±\sqrt{225-4\times 3\times 2}}{2\times 3}
Повдигане на квадрат на 15.
b=\frac{-15±\sqrt{225-12\times 2}}{2\times 3}
Умножете -4 по 3.
b=\frac{-15±\sqrt{225-24}}{2\times 3}
Умножете -12 по 2.
b=\frac{-15±\sqrt{201}}{2\times 3}
Съберете 225 с -24.
b=\frac{-15±\sqrt{201}}{6}
Умножете 2 по 3.
b=\frac{\sqrt{201}-15}{6}
Сега решете уравнението b=\frac{-15±\sqrt{201}}{6}, когато ± е плюс. Съберете -15 с \sqrt{201}.
b=\frac{\sqrt{201}}{6}-\frac{5}{2}
Разделете -15+\sqrt{201} на 6.
b=\frac{-\sqrt{201}-15}{6}
Сега решете уравнението b=\frac{-15±\sqrt{201}}{6}, когато ± е минус. Извадете \sqrt{201} от -15.
b=-\frac{\sqrt{201}}{6}-\frac{5}{2}
Разделете -15-\sqrt{201} на 6.
3b^{2}+15b+2=3\left(b-\left(\frac{\sqrt{201}}{6}-\frac{5}{2}\right)\right)\left(b-\left(-\frac{\sqrt{201}}{6}-\frac{5}{2}\right)\right)
Разложете на множители първоначалния израз, като използвате ax^{2}+bx+c=a\left(x-x_{1}\right)\left(x-x_{2}\right). Заместете x_{1} с -\frac{5}{2}+\frac{\sqrt{201}}{6} и x_{2} с -\frac{5}{2}-\frac{\sqrt{201}}{6}.
Примери
Квадратно уравнение
{ x } ^ { 2 } - 4 x - 5 = 0
Тригонометрия
4 \sin \theta \cos \theta = 2 \sin \theta
Линейно уравнение
y = 3x + 4
Аритметика
699 * 533
Матрица
\left[ \begin{array} { l l } { 2 } & { 3 } \\ { 5 } & { 4 } \end{array} \right] \left[ \begin{array} { l l l } { 2 } & { 0 } & { 3 } \\ { -1 } & { 1 } & { 5 } \end{array} \right]
Едновременно уравнение
\left. \begin{cases} { 8x+2y = 46 } \\ { 7x+3y = 47 } \end{cases} \right.
Диференциация
\frac { d } { d x } \frac { ( 3 x ^ { 2 } - 2 ) } { ( x - 5 ) }
Интеграционен
\int _ { 0 } ^ { 1 } x e ^ { - x ^ { 2 } } d x
Граници
\lim _{x \rightarrow-3} \frac{x^{2}-9}{x^{2}+2 x-3}