Решаване за x (complex solution)
x=1+\sqrt{11}i\approx 1+3,31662479i
x=-\sqrt{11}i+1\approx 1-3,31662479i
Граф
Дял
Копирано в клипборда
3x^{2}-6x+36=0
Всички формули във форма ax^{2}+bx+c=0 може да се решат чрез използване на формулата за корени на квадратното уравнение: \frac{-b±\sqrt{b^{2}-4ac}}{2a}. Формулата за корени на квадратното уравнение дава две решения, когато ± е събиране, и едно, когато е изваждане.
x=\frac{-\left(-6\right)±\sqrt{\left(-6\right)^{2}-4\times 3\times 36}}{2\times 3}
Това уравнение е в стандартна форма: ax^{2}+bx+c=0. Заместете 3 вместо a, -6 вместо b и 36 вместо c във формулата на квадратното уравнение, \frac{-b±\sqrt{b^{2}-4ac}}{2a}.
x=\frac{-\left(-6\right)±\sqrt{36-4\times 3\times 36}}{2\times 3}
Повдигане на квадрат на -6.
x=\frac{-\left(-6\right)±\sqrt{36-12\times 36}}{2\times 3}
Умножете -4 по 3.
x=\frac{-\left(-6\right)±\sqrt{36-432}}{2\times 3}
Умножете -12 по 36.
x=\frac{-\left(-6\right)±\sqrt{-396}}{2\times 3}
Съберете 36 с -432.
x=\frac{-\left(-6\right)±6\sqrt{11}i}{2\times 3}
Получете корен квадратен от -396.
x=\frac{6±6\sqrt{11}i}{2\times 3}
Противоположното на -6 е 6.
x=\frac{6±6\sqrt{11}i}{6}
Умножете 2 по 3.
x=\frac{6+6\sqrt{11}i}{6}
Сега решете уравнението x=\frac{6±6\sqrt{11}i}{6}, когато ± е плюс. Съберете 6 с 6i\sqrt{11}.
x=1+\sqrt{11}i
Разделете 6+6i\sqrt{11} на 6.
x=\frac{-6\sqrt{11}i+6}{6}
Сега решете уравнението x=\frac{6±6\sqrt{11}i}{6}, когато ± е минус. Извадете 6i\sqrt{11} от 6.
x=-\sqrt{11}i+1
Разделете 6-6i\sqrt{11} на 6.
x=1+\sqrt{11}i x=-\sqrt{11}i+1
Уравнението сега е решено.
3x^{2}-6x+36=0
Квадратни уравнения като това могат да бъде решени чрез допълване до пълен квадрат. За да допълните до пълен квадрат, уравнението трябва първо да бъде във форма x^{2}+bx=c.
3x^{2}-6x+36-36=-36
Извадете 36 и от двете страни на уравнението.
3x^{2}-6x=-36
Изваждане на 36 от самото него дава 0.
\frac{3x^{2}-6x}{3}=-\frac{36}{3}
Разделете двете страни на 3.
x^{2}+\left(-\frac{6}{3}\right)x=-\frac{36}{3}
Делението на 3 отменя умножението по 3.
x^{2}-2x=-\frac{36}{3}
Разделете -6 на 3.
x^{2}-2x=-12
Разделете -36 на 3.
x^{2}-2x+1=-12+1
Разделете -2 – коефициента на члена на x – на 2, за да получите -1. След това съберете квадрата на -1 с двете страни на уравнението. С тази стъпка лявата страна на уравнението става точен квадрат.
x^{2}-2x+1=-11
Съберете -12 с 1.
\left(x-1\right)^{2}=-11
Разложете на множител x^{2}-2x+1. Като цяло, когато x^{2}+bx+c е точен квадрат, той винаги може да бъде разложен на множител като \left(x+\frac{b}{2}\right)^{2}.
\sqrt{\left(x-1\right)^{2}}=\sqrt{-11}
Получете корен квадратен от двете страни на равенството.
x-1=\sqrt{11}i x-1=-\sqrt{11}i
Опростявайте.
x=1+\sqrt{11}i x=-\sqrt{11}i+1
Съберете 1 към двете страни на уравнението.
Примери
Квадратно уравнение
{ x } ^ { 2 } - 4 x - 5 = 0
Тригонометрия
4 \sin \theta \cos \theta = 2 \sin \theta
Линейно уравнение
y = 3x + 4
Аритметика
699 * 533
Матрица
\left[ \begin{array} { l l } { 2 } & { 3 } \\ { 5 } & { 4 } \end{array} \right] \left[ \begin{array} { l l l } { 2 } & { 0 } & { 3 } \\ { -1 } & { 1 } & { 5 } \end{array} \right]
Едновременно уравнение
\left. \begin{cases} { 8x+2y = 46 } \\ { 7x+3y = 47 } \end{cases} \right.
Диференциация
\frac { d } { d x } \frac { ( 3 x ^ { 2 } - 2 ) } { ( x - 5 ) }
Интеграционен
\int _ { 0 } ^ { 1 } x e ^ { - x ^ { 2 } } d x
Граници
\lim _{x \rightarrow-3} \frac{x^{2}-9}{x^{2}+2 x-3}