Решаване за x (complex solution)
x=\frac{1+\sqrt{2}i}{3}\approx 0,333333333+0,471404521i
x=\frac{-\sqrt{2}i+1}{3}\approx 0,333333333-0,471404521i
Граф
Дял
Копирано в клипборда
3x^{2}+1-2x=0
Извадете 2x и от двете страни.
3x^{2}-2x+1=0
Всички формули във форма ax^{2}+bx+c=0 може да се решат чрез използване на формулата за корени на квадратното уравнение: \frac{-b±\sqrt{b^{2}-4ac}}{2a}. Формулата за корени на квадратното уравнение дава две решения, когато ± е събиране, и едно, когато е изваждане.
x=\frac{-\left(-2\right)±\sqrt{\left(-2\right)^{2}-4\times 3}}{2\times 3}
Това уравнение е в стандартна форма: ax^{2}+bx+c=0. Заместете 3 вместо a, -2 вместо b и 1 вместо c във формулата на квадратното уравнение, \frac{-b±\sqrt{b^{2}-4ac}}{2a}.
x=\frac{-\left(-2\right)±\sqrt{4-4\times 3}}{2\times 3}
Повдигане на квадрат на -2.
x=\frac{-\left(-2\right)±\sqrt{4-12}}{2\times 3}
Умножете -4 по 3.
x=\frac{-\left(-2\right)±\sqrt{-8}}{2\times 3}
Съберете 4 с -12.
x=\frac{-\left(-2\right)±2\sqrt{2}i}{2\times 3}
Получете корен квадратен от -8.
x=\frac{2±2\sqrt{2}i}{2\times 3}
Противоположното на -2 е 2.
x=\frac{2±2\sqrt{2}i}{6}
Умножете 2 по 3.
x=\frac{2+2\sqrt{2}i}{6}
Сега решете уравнението x=\frac{2±2\sqrt{2}i}{6}, когато ± е плюс. Съберете 2 с 2i\sqrt{2}.
x=\frac{1+\sqrt{2}i}{3}
Разделете 2+2i\sqrt{2} на 6.
x=\frac{-2\sqrt{2}i+2}{6}
Сега решете уравнението x=\frac{2±2\sqrt{2}i}{6}, когато ± е минус. Извадете 2i\sqrt{2} от 2.
x=\frac{-\sqrt{2}i+1}{3}
Разделете 2-2i\sqrt{2} на 6.
x=\frac{1+\sqrt{2}i}{3} x=\frac{-\sqrt{2}i+1}{3}
Уравнението сега е решено.
3x^{2}+1-2x=0
Извадете 2x и от двете страни.
3x^{2}-2x=-1
Извадете 1 и от двете страни. Нещо, извадено от нула, дава отрицателната му стойност.
\frac{3x^{2}-2x}{3}=-\frac{1}{3}
Разделете двете страни на 3.
x^{2}-\frac{2}{3}x=-\frac{1}{3}
Делението на 3 отменя умножението по 3.
x^{2}-\frac{2}{3}x+\left(-\frac{1}{3}\right)^{2}=-\frac{1}{3}+\left(-\frac{1}{3}\right)^{2}
Разделете -\frac{2}{3} – коефициента на члена на x – на 2, за да получите -\frac{1}{3}. След това съберете квадрата на -\frac{1}{3} с двете страни на уравнението. С тази стъпка лявата страна на уравнението става точен квадрат.
x^{2}-\frac{2}{3}x+\frac{1}{9}=-\frac{1}{3}+\frac{1}{9}
Повдигнете на квадрат -\frac{1}{3}, като повдигнете на квадрат и числителя, и знаменателя на дробта.
x^{2}-\frac{2}{3}x+\frac{1}{9}=-\frac{2}{9}
Съберете -\frac{1}{3} и \frac{1}{9}, като намерите общ знаменател и съберете числителите. След това съкращавате дробта до най-прости членове, ако е възможно.
\left(x-\frac{1}{3}\right)^{2}=-\frac{2}{9}
Разложете на множител x^{2}-\frac{2}{3}x+\frac{1}{9}. Като цяло, когато x^{2}+bx+c е точен квадрат, той винаги може да бъде разложен на множител като \left(x+\frac{b}{2}\right)^{2}.
\sqrt{\left(x-\frac{1}{3}\right)^{2}}=\sqrt{-\frac{2}{9}}
Получете корен квадратен от двете страни на равенството.
x-\frac{1}{3}=\frac{\sqrt{2}i}{3} x-\frac{1}{3}=-\frac{\sqrt{2}i}{3}
Опростявайте.
x=\frac{1+\sqrt{2}i}{3} x=\frac{-\sqrt{2}i+1}{3}
Съберете \frac{1}{3} към двете страни на уравнението.
Примери
Квадратно уравнение
{ x } ^ { 2 } - 4 x - 5 = 0
Тригонометрия
4 \sin \theta \cos \theta = 2 \sin \theta
Линейно уравнение
y = 3x + 4
Аритметика
699 * 533
Матрица
\left[ \begin{array} { l l } { 2 } & { 3 } \\ { 5 } & { 4 } \end{array} \right] \left[ \begin{array} { l l l } { 2 } & { 0 } & { 3 } \\ { -1 } & { 1 } & { 5 } \end{array} \right]
Едновременно уравнение
\left. \begin{cases} { 8x+2y = 46 } \\ { 7x+3y = 47 } \end{cases} \right.
Диференциация
\frac { d } { d x } \frac { ( 3 x ^ { 2 } - 2 ) } { ( x - 5 ) }
Интеграционен
\int _ { 0 } ^ { 1 } x e ^ { - x ^ { 2 } } d x
Граници
\lim _{x \rightarrow-3} \frac{x^{2}-9}{x^{2}+2 x-3}