Решаване за p
p = \frac{3 \sqrt{17} + 3}{4} \approx 3,842329219
p=\frac{3-3\sqrt{17}}{4}\approx -2,342329219
Дял
Копирано в клипборда
2p^{2}-3p-18=0
Всички формули във форма ax^{2}+bx+c=0 може да се решат чрез използване на формулата за корени на квадратното уравнение: \frac{-b±\sqrt{b^{2}-4ac}}{2a}. Формулата за корени на квадратното уравнение дава две решения, когато ± е събиране, и едно, когато е изваждане.
p=\frac{-\left(-3\right)±\sqrt{\left(-3\right)^{2}-4\times 2\left(-18\right)}}{2\times 2}
Това уравнение е в стандартна форма: ax^{2}+bx+c=0. Заместете 2 вместо a, -3 вместо b и -18 вместо c във формулата на квадратното уравнение, \frac{-b±\sqrt{b^{2}-4ac}}{2a}.
p=\frac{-\left(-3\right)±\sqrt{9-4\times 2\left(-18\right)}}{2\times 2}
Повдигане на квадрат на -3.
p=\frac{-\left(-3\right)±\sqrt{9-8\left(-18\right)}}{2\times 2}
Умножете -4 по 2.
p=\frac{-\left(-3\right)±\sqrt{9+144}}{2\times 2}
Умножете -8 по -18.
p=\frac{-\left(-3\right)±\sqrt{153}}{2\times 2}
Съберете 9 с 144.
p=\frac{-\left(-3\right)±3\sqrt{17}}{2\times 2}
Получете корен квадратен от 153.
p=\frac{3±3\sqrt{17}}{2\times 2}
Противоположното на -3 е 3.
p=\frac{3±3\sqrt{17}}{4}
Умножете 2 по 2.
p=\frac{3\sqrt{17}+3}{4}
Сега решете уравнението p=\frac{3±3\sqrt{17}}{4}, когато ± е плюс. Съберете 3 с 3\sqrt{17}.
p=\frac{3-3\sqrt{17}}{4}
Сега решете уравнението p=\frac{3±3\sqrt{17}}{4}, когато ± е минус. Извадете 3\sqrt{17} от 3.
p=\frac{3\sqrt{17}+3}{4} p=\frac{3-3\sqrt{17}}{4}
Уравнението сега е решено.
2p^{2}-3p-18=0
Квадратни уравнения като това могат да бъде решени чрез допълване до пълен квадрат. За да допълните до пълен квадрат, уравнението трябва първо да бъде във форма x^{2}+bx=c.
2p^{2}-3p-18-\left(-18\right)=-\left(-18\right)
Съберете 18 към двете страни на уравнението.
2p^{2}-3p=-\left(-18\right)
Изваждане на -18 от самото него дава 0.
2p^{2}-3p=18
Извадете -18 от 0.
\frac{2p^{2}-3p}{2}=\frac{18}{2}
Разделете двете страни на 2.
p^{2}-\frac{3}{2}p=\frac{18}{2}
Делението на 2 отменя умножението по 2.
p^{2}-\frac{3}{2}p=9
Разделете 18 на 2.
p^{2}-\frac{3}{2}p+\left(-\frac{3}{4}\right)^{2}=9+\left(-\frac{3}{4}\right)^{2}
Разделете -\frac{3}{2} – коефициента на члена на x – на 2, за да получите -\frac{3}{4}. След това съберете квадрата на -\frac{3}{4} с двете страни на уравнението. С тази стъпка лявата страна на уравнението става точен квадрат.
p^{2}-\frac{3}{2}p+\frac{9}{16}=9+\frac{9}{16}
Повдигнете на квадрат -\frac{3}{4}, като повдигнете на квадрат и числителя, и знаменателя на дробта.
p^{2}-\frac{3}{2}p+\frac{9}{16}=\frac{153}{16}
Съберете 9 с \frac{9}{16}.
\left(p-\frac{3}{4}\right)^{2}=\frac{153}{16}
Разложете на множител p^{2}-\frac{3}{2}p+\frac{9}{16}. Като цяло, когато x^{2}+bx+c е точен квадрат, той винаги може да бъде разложен на множител като \left(x+\frac{b}{2}\right)^{2}.
\sqrt{\left(p-\frac{3}{4}\right)^{2}}=\sqrt{\frac{153}{16}}
Получете корен квадратен от двете страни на равенството.
p-\frac{3}{4}=\frac{3\sqrt{17}}{4} p-\frac{3}{4}=-\frac{3\sqrt{17}}{4}
Опростявайте.
p=\frac{3\sqrt{17}+3}{4} p=\frac{3-3\sqrt{17}}{4}
Съберете \frac{3}{4} към двете страни на уравнението.
Примери
Квадратно уравнение
{ x } ^ { 2 } - 4 x - 5 = 0
Тригонометрия
4 \sin \theta \cos \theta = 2 \sin \theta
Линейно уравнение
y = 3x + 4
Аритметика
699 * 533
Матрица
\left[ \begin{array} { l l } { 2 } & { 3 } \\ { 5 } & { 4 } \end{array} \right] \left[ \begin{array} { l l l } { 2 } & { 0 } & { 3 } \\ { -1 } & { 1 } & { 5 } \end{array} \right]
Едновременно уравнение
\left. \begin{cases} { 8x+2y = 46 } \\ { 7x+3y = 47 } \end{cases} \right.
Диференциация
\frac { d } { d x } \frac { ( 3 x ^ { 2 } - 2 ) } { ( x - 5 ) }
Интеграционен
\int _ { 0 } ^ { 1 } x e ^ { - x ^ { 2 } } d x
Граници
\lim _{x \rightarrow-3} \frac{x^{2}-9}{x^{2}+2 x-3}