Решаване за n
n = \frac{\sqrt{19} + 3}{2} \approx 3,679449472
n=\frac{3-\sqrt{19}}{2}\approx -0,679449472
Дял
Копирано в клипборда
2n^{2}-10n-5+4n=0
Добавете 4n от двете страни.
2n^{2}-6n-5=0
Групирайте -10n и 4n, за да получите -6n.
n=\frac{-\left(-6\right)±\sqrt{\left(-6\right)^{2}-4\times 2\left(-5\right)}}{2\times 2}
Това уравнение е в стандартна форма: ax^{2}+bx+c=0. Заместете 2 вместо a, -6 вместо b и -5 вместо c във формулата на квадратното уравнение, \frac{-b±\sqrt{b^{2}-4ac}}{2a}.
n=\frac{-\left(-6\right)±\sqrt{36-4\times 2\left(-5\right)}}{2\times 2}
Повдигане на квадрат на -6.
n=\frac{-\left(-6\right)±\sqrt{36-8\left(-5\right)}}{2\times 2}
Умножете -4 по 2.
n=\frac{-\left(-6\right)±\sqrt{36+40}}{2\times 2}
Умножете -8 по -5.
n=\frac{-\left(-6\right)±\sqrt{76}}{2\times 2}
Съберете 36 с 40.
n=\frac{-\left(-6\right)±2\sqrt{19}}{2\times 2}
Получете корен квадратен от 76.
n=\frac{6±2\sqrt{19}}{2\times 2}
Противоположното на -6 е 6.
n=\frac{6±2\sqrt{19}}{4}
Умножете 2 по 2.
n=\frac{2\sqrt{19}+6}{4}
Сега решете уравнението n=\frac{6±2\sqrt{19}}{4}, когато ± е плюс. Съберете 6 с 2\sqrt{19}.
n=\frac{\sqrt{19}+3}{2}
Разделете 6+2\sqrt{19} на 4.
n=\frac{6-2\sqrt{19}}{4}
Сега решете уравнението n=\frac{6±2\sqrt{19}}{4}, когато ± е минус. Извадете 2\sqrt{19} от 6.
n=\frac{3-\sqrt{19}}{2}
Разделете 6-2\sqrt{19} на 4.
n=\frac{\sqrt{19}+3}{2} n=\frac{3-\sqrt{19}}{2}
Уравнението сега е решено.
2n^{2}-10n-5+4n=0
Добавете 4n от двете страни.
2n^{2}-6n-5=0
Групирайте -10n и 4n, за да получите -6n.
2n^{2}-6n=5
Добавете 5 от двете страни. Нещо плюс нула дава същото нещо.
\frac{2n^{2}-6n}{2}=\frac{5}{2}
Разделете двете страни на 2.
n^{2}+\left(-\frac{6}{2}\right)n=\frac{5}{2}
Делението на 2 отменя умножението по 2.
n^{2}-3n=\frac{5}{2}
Разделете -6 на 2.
n^{2}-3n+\left(-\frac{3}{2}\right)^{2}=\frac{5}{2}+\left(-\frac{3}{2}\right)^{2}
Разделете -3 – коефициента на члена на x – на 2, за да получите -\frac{3}{2}. След това съберете квадрата на -\frac{3}{2} с двете страни на уравнението. С тази стъпка лявата страна на уравнението става точен квадрат.
n^{2}-3n+\frac{9}{4}=\frac{5}{2}+\frac{9}{4}
Повдигнете на квадрат -\frac{3}{2}, като повдигнете на квадрат и числителя, и знаменателя на дробта.
n^{2}-3n+\frac{9}{4}=\frac{19}{4}
Съберете \frac{5}{2} и \frac{9}{4}, като намерите общ знаменател и съберете числителите. След това съкращавате дробта до най-прости членове, ако е възможно.
\left(n-\frac{3}{2}\right)^{2}=\frac{19}{4}
Разложете на множител n^{2}-3n+\frac{9}{4}. Като цяло, когато x^{2}+bx+c е точен квадрат, той винаги може да бъде разложен на множител като \left(x+\frac{b}{2}\right)^{2}.
\sqrt{\left(n-\frac{3}{2}\right)^{2}}=\sqrt{\frac{19}{4}}
Получете корен квадратен от двете страни на равенството.
n-\frac{3}{2}=\frac{\sqrt{19}}{2} n-\frac{3}{2}=-\frac{\sqrt{19}}{2}
Опростявайте.
n=\frac{\sqrt{19}+3}{2} n=\frac{3-\sqrt{19}}{2}
Съберете \frac{3}{2} към двете страни на уравнението.
Примери
Квадратно уравнение
{ x } ^ { 2 } - 4 x - 5 = 0
Тригонометрия
4 \sin \theta \cos \theta = 2 \sin \theta
Линейно уравнение
y = 3x + 4
Аритметика
699 * 533
Матрица
\left[ \begin{array} { l l } { 2 } & { 3 } \\ { 5 } & { 4 } \end{array} \right] \left[ \begin{array} { l l l } { 2 } & { 0 } & { 3 } \\ { -1 } & { 1 } & { 5 } \end{array} \right]
Едновременно уравнение
\left. \begin{cases} { 8x+2y = 46 } \\ { 7x+3y = 47 } \end{cases} \right.
Диференциация
\frac { d } { d x } \frac { ( 3 x ^ { 2 } - 2 ) } { ( x - 5 ) }
Интеграционен
\int _ { 0 } ^ { 1 } x e ^ { - x ^ { 2 } } d x
Граници
\lim _{x \rightarrow-3} \frac{x^{2}-9}{x^{2}+2 x-3}