Решаване за x (complex solution)
x=\frac{1+\sqrt{3}i}{4}\approx 0,25+0,433012702i
x=\frac{-\sqrt{3}i+1}{4}\approx 0,25-0,433012702i
Граф
Дял
Копирано в клипборда
2x^{2}+\frac{1}{2}-x=0
Извадете x и от двете страни.
2x^{2}-x+\frac{1}{2}=0
Всички формули във форма ax^{2}+bx+c=0 може да се решат чрез използване на формулата за корени на квадратното уравнение: \frac{-b±\sqrt{b^{2}-4ac}}{2a}. Формулата за корени на квадратното уравнение дава две решения, когато ± е събиране, и едно, когато е изваждане.
x=\frac{-\left(-1\right)±\sqrt{1-4\times 2\times \frac{1}{2}}}{2\times 2}
Това уравнение е в стандартна форма: ax^{2}+bx+c=0. Заместете 2 вместо a, -1 вместо b и \frac{1}{2} вместо c във формулата на квадратното уравнение, \frac{-b±\sqrt{b^{2}-4ac}}{2a}.
x=\frac{-\left(-1\right)±\sqrt{1-8\times \frac{1}{2}}}{2\times 2}
Умножете -4 по 2.
x=\frac{-\left(-1\right)±\sqrt{1-4}}{2\times 2}
Умножете -8 по \frac{1}{2}.
x=\frac{-\left(-1\right)±\sqrt{-3}}{2\times 2}
Съберете 1 с -4.
x=\frac{-\left(-1\right)±\sqrt{3}i}{2\times 2}
Получете корен квадратен от -3.
x=\frac{1±\sqrt{3}i}{2\times 2}
Противоположното на -1 е 1.
x=\frac{1±\sqrt{3}i}{4}
Умножете 2 по 2.
x=\frac{1+\sqrt{3}i}{4}
Сега решете уравнението x=\frac{1±\sqrt{3}i}{4}, когато ± е плюс. Съберете 1 с i\sqrt{3}.
x=\frac{-\sqrt{3}i+1}{4}
Сега решете уравнението x=\frac{1±\sqrt{3}i}{4}, когато ± е минус. Извадете i\sqrt{3} от 1.
x=\frac{1+\sqrt{3}i}{4} x=\frac{-\sqrt{3}i+1}{4}
Уравнението сега е решено.
2x^{2}+\frac{1}{2}-x=0
Извадете x и от двете страни.
2x^{2}-x=-\frac{1}{2}
Извадете \frac{1}{2} и от двете страни. Нещо, извадено от нула, дава отрицателната му стойност.
\frac{2x^{2}-x}{2}=-\frac{\frac{1}{2}}{2}
Разделете двете страни на 2.
x^{2}-\frac{1}{2}x=-\frac{\frac{1}{2}}{2}
Делението на 2 отменя умножението по 2.
x^{2}-\frac{1}{2}x=-\frac{1}{4}
Разделете -\frac{1}{2} на 2.
x^{2}-\frac{1}{2}x+\left(-\frac{1}{4}\right)^{2}=-\frac{1}{4}+\left(-\frac{1}{4}\right)^{2}
Разделете -\frac{1}{2} – коефициента на члена на x – на 2, за да получите -\frac{1}{4}. След това съберете квадрата на -\frac{1}{4} с двете страни на уравнението. С тази стъпка лявата страна на уравнението става точен квадрат.
x^{2}-\frac{1}{2}x+\frac{1}{16}=-\frac{1}{4}+\frac{1}{16}
Повдигнете на квадрат -\frac{1}{4}, като повдигнете на квадрат и числителя, и знаменателя на дробта.
x^{2}-\frac{1}{2}x+\frac{1}{16}=-\frac{3}{16}
Съберете -\frac{1}{4} и \frac{1}{16}, като намерите общ знаменател и съберете числителите. След това съкращавате дробта до най-прости членове, ако е възможно.
\left(x-\frac{1}{4}\right)^{2}=-\frac{3}{16}
Разложете на множител x^{2}-\frac{1}{2}x+\frac{1}{16}. Като цяло, когато x^{2}+bx+c е точен квадрат, той винаги може да бъде разложен на множител като \left(x+\frac{b}{2}\right)^{2}.
\sqrt{\left(x-\frac{1}{4}\right)^{2}}=\sqrt{-\frac{3}{16}}
Получете корен квадратен от двете страни на равенството.
x-\frac{1}{4}=\frac{\sqrt{3}i}{4} x-\frac{1}{4}=-\frac{\sqrt{3}i}{4}
Опростявайте.
x=\frac{1+\sqrt{3}i}{4} x=\frac{-\sqrt{3}i+1}{4}
Съберете \frac{1}{4} към двете страни на уравнението.
Примери
Квадратно уравнение
{ x } ^ { 2 } - 4 x - 5 = 0
Тригонометрия
4 \sin \theta \cos \theta = 2 \sin \theta
Линейно уравнение
y = 3x + 4
Аритметика
699 * 533
Матрица
\left[ \begin{array} { l l } { 2 } & { 3 } \\ { 5 } & { 4 } \end{array} \right] \left[ \begin{array} { l l l } { 2 } & { 0 } & { 3 } \\ { -1 } & { 1 } & { 5 } \end{array} \right]
Едновременно уравнение
\left. \begin{cases} { 8x+2y = 46 } \\ { 7x+3y = 47 } \end{cases} \right.
Диференциация
\frac { d } { d x } \frac { ( 3 x ^ { 2 } - 2 ) } { ( x - 5 ) }
Интеграционен
\int _ { 0 } ^ { 1 } x e ^ { - x ^ { 2 } } d x
Граници
\lim _{x \rightarrow-3} \frac{x^{2}-9}{x^{2}+2 x-3}