Решаване за x
x=\frac{\sqrt{2369}-49}{16}\approx -0,020476619
x=\frac{-\sqrt{2369}-49}{16}\approx -6,104523381
Граф
Дял
Копирано в клипборда
1000x^{2}+6125x+125=0
Всички формули във форма ax^{2}+bx+c=0 може да се решат чрез използване на формулата за корени на квадратното уравнение: \frac{-b±\sqrt{b^{2}-4ac}}{2a}. Формулата за корени на квадратното уравнение дава две решения, когато ± е събиране, и едно, когато е изваждане.
x=\frac{-6125±\sqrt{6125^{2}-4\times 1000\times 125}}{2\times 1000}
Това уравнение е в стандартна форма: ax^{2}+bx+c=0. Заместете 1000 вместо a, 6125 вместо b и 125 вместо c във формулата на квадратното уравнение, \frac{-b±\sqrt{b^{2}-4ac}}{2a}.
x=\frac{-6125±\sqrt{37515625-4\times 1000\times 125}}{2\times 1000}
Повдигане на квадрат на 6125.
x=\frac{-6125±\sqrt{37515625-4000\times 125}}{2\times 1000}
Умножете -4 по 1000.
x=\frac{-6125±\sqrt{37515625-500000}}{2\times 1000}
Умножете -4000 по 125.
x=\frac{-6125±\sqrt{37015625}}{2\times 1000}
Съберете 37515625 с -500000.
x=\frac{-6125±125\sqrt{2369}}{2\times 1000}
Получете корен квадратен от 37015625.
x=\frac{-6125±125\sqrt{2369}}{2000}
Умножете 2 по 1000.
x=\frac{125\sqrt{2369}-6125}{2000}
Сега решете уравнението x=\frac{-6125±125\sqrt{2369}}{2000}, когато ± е плюс. Съберете -6125 с 125\sqrt{2369}.
x=\frac{\sqrt{2369}-49}{16}
Разделете -6125+125\sqrt{2369} на 2000.
x=\frac{-125\sqrt{2369}-6125}{2000}
Сега решете уравнението x=\frac{-6125±125\sqrt{2369}}{2000}, когато ± е минус. Извадете 125\sqrt{2369} от -6125.
x=\frac{-\sqrt{2369}-49}{16}
Разделете -6125-125\sqrt{2369} на 2000.
x=\frac{\sqrt{2369}-49}{16} x=\frac{-\sqrt{2369}-49}{16}
Уравнението сега е решено.
1000x^{2}+6125x+125=0
Квадратни уравнения като това могат да бъде решени чрез допълване до пълен квадрат. За да допълните до пълен квадрат, уравнението трябва първо да бъде във форма x^{2}+bx=c.
1000x^{2}+6125x+125-125=-125
Извадете 125 и от двете страни на уравнението.
1000x^{2}+6125x=-125
Изваждане на 125 от самото него дава 0.
\frac{1000x^{2}+6125x}{1000}=-\frac{125}{1000}
Разделете двете страни на 1000.
x^{2}+\frac{6125}{1000}x=-\frac{125}{1000}
Делението на 1000 отменя умножението по 1000.
x^{2}+\frac{49}{8}x=-\frac{125}{1000}
Намаляване на дробта \frac{6125}{1000} до най-малките членове чрез извличане на корен и съкращаване на 125.
x^{2}+\frac{49}{8}x=-\frac{1}{8}
Намаляване на дробта \frac{-125}{1000} до най-малките членове чрез извличане на корен и съкращаване на 125.
x^{2}+\frac{49}{8}x+\left(\frac{49}{16}\right)^{2}=-\frac{1}{8}+\left(\frac{49}{16}\right)^{2}
Разделете \frac{49}{8} – коефициента на члена на x – на 2, за да получите \frac{49}{16}. След това съберете квадрата на \frac{49}{16} с двете страни на уравнението. С тази стъпка лявата страна на уравнението става точен квадрат.
x^{2}+\frac{49}{8}x+\frac{2401}{256}=-\frac{1}{8}+\frac{2401}{256}
Повдигнете на квадрат \frac{49}{16}, като повдигнете на квадрат и числителя, и знаменателя на дробта.
x^{2}+\frac{49}{8}x+\frac{2401}{256}=\frac{2369}{256}
Съберете -\frac{1}{8} и \frac{2401}{256}, като намерите общ знаменател и съберете числителите. След това съкращавате дробта до най-прости членове, ако е възможно.
\left(x+\frac{49}{16}\right)^{2}=\frac{2369}{256}
Разложете на множител x^{2}+\frac{49}{8}x+\frac{2401}{256}. Като цяло, когато x^{2}+bx+c е точен квадрат, той винаги може да бъде разложен на множител като \left(x+\frac{b}{2}\right)^{2}.
\sqrt{\left(x+\frac{49}{16}\right)^{2}}=\sqrt{\frac{2369}{256}}
Получете корен квадратен от двете страни на равенството.
x+\frac{49}{16}=\frac{\sqrt{2369}}{16} x+\frac{49}{16}=-\frac{\sqrt{2369}}{16}
Опростявайте.
x=\frac{\sqrt{2369}-49}{16} x=\frac{-\sqrt{2369}-49}{16}
Извадете \frac{49}{16} и от двете страни на уравнението.
Примери
Квадратно уравнение
{ x } ^ { 2 } - 4 x - 5 = 0
Тригонометрия
4 \sin \theta \cos \theta = 2 \sin \theta
Линейно уравнение
y = 3x + 4
Аритметика
699 * 533
Матрица
\left[ \begin{array} { l l } { 2 } & { 3 } \\ { 5 } & { 4 } \end{array} \right] \left[ \begin{array} { l l l } { 2 } & { 0 } & { 3 } \\ { -1 } & { 1 } & { 5 } \end{array} \right]
Едновременно уравнение
\left. \begin{cases} { 8x+2y = 46 } \\ { 7x+3y = 47 } \end{cases} \right.
Диференциация
\frac { d } { d x } \frac { ( 3 x ^ { 2 } - 2 ) } { ( x - 5 ) }
Интеграционен
\int _ { 0 } ^ { 1 } x e ^ { - x ^ { 2 } } d x
Граници
\lim _{x \rightarrow-3} \frac{x^{2}-9}{x^{2}+2 x-3}