Решаване за x
x=\frac{2\sqrt{2}}{3}-1\approx -0,057190958
x=-\frac{2\sqrt{2}}{3}-1\approx -1,942809042
Граф
Дял
Копирано в клипборда
0=9\left(x^{2}+2x+1\right)-8
Използвайте Нютоновия бином \left(a+b\right)^{2}=a^{2}+2ab+b^{2}, за да разложите \left(x+1\right)^{2}.
0=9x^{2}+18x+9-8
Използвайте дистрибутивното свойство, за да умножите 9 по x^{2}+2x+1.
0=9x^{2}+18x+1
Извадете 8 от 9, за да получите 1.
9x^{2}+18x+1=0
Разменете страните, така че всички променливи членове да са от лявата страна.
x=\frac{-18±\sqrt{18^{2}-4\times 9}}{2\times 9}
Това уравнение е в стандартна форма: ax^{2}+bx+c=0. Заместете 9 вместо a, 18 вместо b и 1 вместо c във формулата на квадратното уравнение, \frac{-b±\sqrt{b^{2}-4ac}}{2a}.
x=\frac{-18±\sqrt{324-4\times 9}}{2\times 9}
Повдигане на квадрат на 18.
x=\frac{-18±\sqrt{324-36}}{2\times 9}
Умножете -4 по 9.
x=\frac{-18±\sqrt{288}}{2\times 9}
Съберете 324 с -36.
x=\frac{-18±12\sqrt{2}}{2\times 9}
Получете корен квадратен от 288.
x=\frac{-18±12\sqrt{2}}{18}
Умножете 2 по 9.
x=\frac{12\sqrt{2}-18}{18}
Сега решете уравнението x=\frac{-18±12\sqrt{2}}{18}, когато ± е плюс. Съберете -18 с 12\sqrt{2}.
x=\frac{2\sqrt{2}}{3}-1
Разделете -18+12\sqrt{2} на 18.
x=\frac{-12\sqrt{2}-18}{18}
Сега решете уравнението x=\frac{-18±12\sqrt{2}}{18}, когато ± е минус. Извадете 12\sqrt{2} от -18.
x=-\frac{2\sqrt{2}}{3}-1
Разделете -18-12\sqrt{2} на 18.
x=\frac{2\sqrt{2}}{3}-1 x=-\frac{2\sqrt{2}}{3}-1
Уравнението сега е решено.
0=9\left(x^{2}+2x+1\right)-8
Използвайте Нютоновия бином \left(a+b\right)^{2}=a^{2}+2ab+b^{2}, за да разложите \left(x+1\right)^{2}.
0=9x^{2}+18x+9-8
Използвайте дистрибутивното свойство, за да умножите 9 по x^{2}+2x+1.
0=9x^{2}+18x+1
Извадете 8 от 9, за да получите 1.
9x^{2}+18x+1=0
Разменете страните, така че всички променливи членове да са от лявата страна.
9x^{2}+18x=-1
Извадете 1 и от двете страни. Нещо, извадено от нула, дава отрицателната му стойност.
\frac{9x^{2}+18x}{9}=-\frac{1}{9}
Разделете двете страни на 9.
x^{2}+\frac{18}{9}x=-\frac{1}{9}
Делението на 9 отменя умножението по 9.
x^{2}+2x=-\frac{1}{9}
Разделете 18 на 9.
x^{2}+2x+1^{2}=-\frac{1}{9}+1^{2}
Разделете 2 – коефициента на члена на x – на 2, за да получите 1. След това съберете квадрата на 1 с двете страни на уравнението. С тази стъпка лявата страна на уравнението става точен квадрат.
x^{2}+2x+1=-\frac{1}{9}+1
Повдигане на квадрат на 1.
x^{2}+2x+1=\frac{8}{9}
Съберете -\frac{1}{9} с 1.
\left(x+1\right)^{2}=\frac{8}{9}
Разложете на множител x^{2}+2x+1. Като цяло, когато x^{2}+bx+c е точен квадрат, той винаги може да бъде разложен на множител като \left(x+\frac{b}{2}\right)^{2}.
\sqrt{\left(x+1\right)^{2}}=\sqrt{\frac{8}{9}}
Получете корен квадратен от двете страни на равенството.
x+1=\frac{2\sqrt{2}}{3} x+1=-\frac{2\sqrt{2}}{3}
Опростявайте.
x=\frac{2\sqrt{2}}{3}-1 x=-\frac{2\sqrt{2}}{3}-1
Извадете 1 и от двете страни на уравнението.
Примери
Квадратно уравнение
{ x } ^ { 2 } - 4 x - 5 = 0
Тригонометрия
4 \sin \theta \cos \theta = 2 \sin \theta
Линейно уравнение
y = 3x + 4
Аритметика
699 * 533
Матрица
\left[ \begin{array} { l l } { 2 } & { 3 } \\ { 5 } & { 4 } \end{array} \right] \left[ \begin{array} { l l l } { 2 } & { 0 } & { 3 } \\ { -1 } & { 1 } & { 5 } \end{array} \right]
Едновременно уравнение
\left. \begin{cases} { 8x+2y = 46 } \\ { 7x+3y = 47 } \end{cases} \right.
Диференциация
\frac { d } { d x } \frac { ( 3 x ^ { 2 } - 2 ) } { ( x - 5 ) }
Интеграционен
\int _ { 0 } ^ { 1 } x e ^ { - x ^ { 2 } } d x
Граници
\lim _{x \rightarrow-3} \frac{x^{2}-9}{x^{2}+2 x-3}