Решаване за y
y=\frac{\sqrt{19}-3}{2}\approx 0,679449472
y=\frac{-\sqrt{19}-3}{2}\approx -3,679449472
Граф
Дял
Копирано в клипборда
-2y^{2}-6y+5=0
Всички формули във форма ax^{2}+bx+c=0 може да се решат чрез използване на формулата за корени на квадратното уравнение: \frac{-b±\sqrt{b^{2}-4ac}}{2a}. Формулата за корени на квадратното уравнение дава две решения, когато ± е събиране, и едно, когато е изваждане.
y=\frac{-\left(-6\right)±\sqrt{\left(-6\right)^{2}-4\left(-2\right)\times 5}}{2\left(-2\right)}
Това уравнение е в стандартна форма: ax^{2}+bx+c=0. Заместете -2 вместо a, -6 вместо b и 5 вместо c във формулата на квадратното уравнение, \frac{-b±\sqrt{b^{2}-4ac}}{2a}.
y=\frac{-\left(-6\right)±\sqrt{36-4\left(-2\right)\times 5}}{2\left(-2\right)}
Повдигане на квадрат на -6.
y=\frac{-\left(-6\right)±\sqrt{36+8\times 5}}{2\left(-2\right)}
Умножете -4 по -2.
y=\frac{-\left(-6\right)±\sqrt{36+40}}{2\left(-2\right)}
Умножете 8 по 5.
y=\frac{-\left(-6\right)±\sqrt{76}}{2\left(-2\right)}
Съберете 36 с 40.
y=\frac{-\left(-6\right)±2\sqrt{19}}{2\left(-2\right)}
Получете корен квадратен от 76.
y=\frac{6±2\sqrt{19}}{2\left(-2\right)}
Противоположното на -6 е 6.
y=\frac{6±2\sqrt{19}}{-4}
Умножете 2 по -2.
y=\frac{2\sqrt{19}+6}{-4}
Сега решете уравнението y=\frac{6±2\sqrt{19}}{-4}, когато ± е плюс. Съберете 6 с 2\sqrt{19}.
y=\frac{-\sqrt{19}-3}{2}
Разделете 6+2\sqrt{19} на -4.
y=\frac{6-2\sqrt{19}}{-4}
Сега решете уравнението y=\frac{6±2\sqrt{19}}{-4}, когато ± е минус. Извадете 2\sqrt{19} от 6.
y=\frac{\sqrt{19}-3}{2}
Разделете 6-2\sqrt{19} на -4.
y=\frac{-\sqrt{19}-3}{2} y=\frac{\sqrt{19}-3}{2}
Уравнението сега е решено.
-2y^{2}-6y+5=0
Квадратни уравнения като това могат да бъде решени чрез допълване до пълен квадрат. За да допълните до пълен квадрат, уравнението трябва първо да бъде във форма x^{2}+bx=c.
-2y^{2}-6y+5-5=-5
Извадете 5 и от двете страни на уравнението.
-2y^{2}-6y=-5
Изваждане на 5 от самото него дава 0.
\frac{-2y^{2}-6y}{-2}=-\frac{5}{-2}
Разделете двете страни на -2.
y^{2}+\left(-\frac{6}{-2}\right)y=-\frac{5}{-2}
Делението на -2 отменя умножението по -2.
y^{2}+3y=-\frac{5}{-2}
Разделете -6 на -2.
y^{2}+3y=\frac{5}{2}
Разделете -5 на -2.
y^{2}+3y+\left(\frac{3}{2}\right)^{2}=\frac{5}{2}+\left(\frac{3}{2}\right)^{2}
Разделете 3 – коефициента на члена на x – на 2, за да получите \frac{3}{2}. След това съберете квадрата на \frac{3}{2} с двете страни на уравнението. С тази стъпка лявата страна на уравнението става точен квадрат.
y^{2}+3y+\frac{9}{4}=\frac{5}{2}+\frac{9}{4}
Повдигнете на квадрат \frac{3}{2}, като повдигнете на квадрат и числителя, и знаменателя на дробта.
y^{2}+3y+\frac{9}{4}=\frac{19}{4}
Съберете \frac{5}{2} и \frac{9}{4}, като намерите общ знаменател и съберете числителите. След това съкращавате дробта до най-прости членове, ако е възможно.
\left(y+\frac{3}{2}\right)^{2}=\frac{19}{4}
Разложете на множител y^{2}+3y+\frac{9}{4}. Като цяло, когато x^{2}+bx+c е точен квадрат, той винаги може да бъде разложен на множител като \left(x+\frac{b}{2}\right)^{2}.
\sqrt{\left(y+\frac{3}{2}\right)^{2}}=\sqrt{\frac{19}{4}}
Получете корен квадратен от двете страни на равенството.
y+\frac{3}{2}=\frac{\sqrt{19}}{2} y+\frac{3}{2}=-\frac{\sqrt{19}}{2}
Опростявайте.
y=\frac{\sqrt{19}-3}{2} y=\frac{-\sqrt{19}-3}{2}
Извадете \frac{3}{2} и от двете страни на уравнението.
Примери
Квадратно уравнение
{ x } ^ { 2 } - 4 x - 5 = 0
Тригонометрия
4 \sin \theta \cos \theta = 2 \sin \theta
Линейно уравнение
y = 3x + 4
Аритметика
699 * 533
Матрица
\left[ \begin{array} { l l } { 2 } & { 3 } \\ { 5 } & { 4 } \end{array} \right] \left[ \begin{array} { l l l } { 2 } & { 0 } & { 3 } \\ { -1 } & { 1 } & { 5 } \end{array} \right]
Едновременно уравнение
\left. \begin{cases} { 8x+2y = 46 } \\ { 7x+3y = 47 } \end{cases} \right.
Диференциация
\frac { d } { d x } \frac { ( 3 x ^ { 2 } - 2 ) } { ( x - 5 ) }
Интеграционен
\int _ { 0 } ^ { 1 } x e ^ { - x ^ { 2 } } d x
Граници
\lim _{x \rightarrow-3} \frac{x^{2}-9}{x^{2}+2 x-3}