Решаване за m
m=-1
m=2
Дял
Копирано в клипборда
m^{2}-m-6=-4
Използвайте дистрибутивното свойство, за да умножите m+2 по m-3 и да групирате подобните членове.
m^{2}-m-6+4=0
Добавете 4 от двете страни.
m^{2}-m-2=0
Съберете -6 и 4, за да се получи -2.
m=\frac{-\left(-1\right)±\sqrt{1-4\left(-2\right)}}{2}
Това уравнение е в стандартна форма: ax^{2}+bx+c=0. Заместете 1 вместо a, -1 вместо b и -2 вместо c във формулата на квадратното уравнение, \frac{-b±\sqrt{b^{2}-4ac}}{2a}.
m=\frac{-\left(-1\right)±\sqrt{1+8}}{2}
Умножете -4 по -2.
m=\frac{-\left(-1\right)±\sqrt{9}}{2}
Съберете 1 с 8.
m=\frac{-\left(-1\right)±3}{2}
Получете корен квадратен от 9.
m=\frac{1±3}{2}
Противоположното на -1 е 1.
m=\frac{4}{2}
Сега решете уравнението m=\frac{1±3}{2}, когато ± е плюс. Съберете 1 с 3.
m=2
Разделете 4 на 2.
m=-\frac{2}{2}
Сега решете уравнението m=\frac{1±3}{2}, когато ± е минус. Извадете 3 от 1.
m=-1
Разделете -2 на 2.
m=2 m=-1
Уравнението сега е решено.
m^{2}-m-6=-4
Използвайте дистрибутивното свойство, за да умножите m+2 по m-3 и да групирате подобните членове.
m^{2}-m=-4+6
Добавете 6 от двете страни.
m^{2}-m=2
Съберете -4 и 6, за да се получи 2.
m^{2}-m+\left(-\frac{1}{2}\right)^{2}=2+\left(-\frac{1}{2}\right)^{2}
Разделете -1 – коефициента на члена на x – на 2, за да получите -\frac{1}{2}. След това съберете квадрата на -\frac{1}{2} с двете страни на уравнението. С тази стъпка лявата страна на уравнението става точен квадрат.
m^{2}-m+\frac{1}{4}=2+\frac{1}{4}
Повдигнете на квадрат -\frac{1}{2}, като повдигнете на квадрат и числителя, и знаменателя на дробта.
m^{2}-m+\frac{1}{4}=\frac{9}{4}
Съберете 2 с \frac{1}{4}.
\left(m-\frac{1}{2}\right)^{2}=\frac{9}{4}
Разложете на множител m^{2}-m+\frac{1}{4}. Като цяло, когато x^{2}+bx+c е точен квадрат, той винаги може да бъде разложен на множител като \left(x+\frac{b}{2}\right)^{2}.
\sqrt{\left(m-\frac{1}{2}\right)^{2}}=\sqrt{\frac{9}{4}}
Получете корен квадратен от двете страни на равенството.
m-\frac{1}{2}=\frac{3}{2} m-\frac{1}{2}=-\frac{3}{2}
Опростявайте.
m=2 m=-1
Съберете \frac{1}{2} към двете страни на уравнението.
Примери
Квадратно уравнение
{ x } ^ { 2 } - 4 x - 5 = 0
Тригонометрия
4 \sin \theta \cos \theta = 2 \sin \theta
Линейно уравнение
y = 3x + 4
Аритметика
699 * 533
Матрица
\left[ \begin{array} { l l } { 2 } & { 3 } \\ { 5 } & { 4 } \end{array} \right] \left[ \begin{array} { l l l } { 2 } & { 0 } & { 3 } \\ { -1 } & { 1 } & { 5 } \end{array} \right]
Едновременно уравнение
\left. \begin{cases} { 8x+2y = 46 } \\ { 7x+3y = 47 } \end{cases} \right.
Диференциация
\frac { d } { d x } \frac { ( 3 x ^ { 2 } - 2 ) } { ( x - 5 ) }
Интеграционен
\int _ { 0 } ^ { 1 } x e ^ { - x ^ { 2 } } d x
Граници
\lim _{x \rightarrow-3} \frac{x^{2}-9}{x^{2}+2 x-3}