Изчисляване
15n^{2}-3n-1
Разлагане на множители
15\left(n-\left(-\frac{\sqrt{69}}{30}+\frac{1}{10}\right)\right)\left(n-\left(\frac{\sqrt{69}}{30}+\frac{1}{10}\right)\right)
Дял
Копирано в клипборда
15n^{2}+2n-8-5n+7
Групирайте 11n^{2} и 4n^{2}, за да получите 15n^{2}.
15n^{2}-3n-8+7
Групирайте 2n и -5n, за да получите -3n.
15n^{2}-3n-1
Съберете -8 и 7, за да се получи -1.
factor(15n^{2}+2n-8-5n+7)
Групирайте 11n^{2} и 4n^{2}, за да получите 15n^{2}.
factor(15n^{2}-3n-8+7)
Групирайте 2n и -5n, за да получите -3n.
factor(15n^{2}-3n-1)
Съберете -8 и 7, за да се получи -1.
15n^{2}-3n-1=0
Квадратен полином може да се разложи на множители, като се използва трансформацията ax^{2}+bx+c=a\left(x-x_{1}\right)\left(x-x_{2}\right), където x_{1} и x_{2} са решенията на квадратното уравнение ax^{2}+bx+c=0.
n=\frac{-\left(-3\right)±\sqrt{\left(-3\right)^{2}-4\times 15\left(-1\right)}}{2\times 15}
Всички формули във форма ax^{2}+bx+c=0 може да се решат чрез използване на формулата за корени на квадратното уравнение: \frac{-b±\sqrt{b^{2}-4ac}}{2a}. Формулата за корени на квадратното уравнение дава две решения, когато ± е събиране, и едно, когато е изваждане.
n=\frac{-\left(-3\right)±\sqrt{9-4\times 15\left(-1\right)}}{2\times 15}
Повдигане на квадрат на -3.
n=\frac{-\left(-3\right)±\sqrt{9-60\left(-1\right)}}{2\times 15}
Умножете -4 по 15.
n=\frac{-\left(-3\right)±\sqrt{9+60}}{2\times 15}
Умножете -60 по -1.
n=\frac{-\left(-3\right)±\sqrt{69}}{2\times 15}
Съберете 9 с 60.
n=\frac{3±\sqrt{69}}{2\times 15}
Противоположното на -3 е 3.
n=\frac{3±\sqrt{69}}{30}
Умножете 2 по 15.
n=\frac{\sqrt{69}+3}{30}
Сега решете уравнението n=\frac{3±\sqrt{69}}{30}, когато ± е плюс. Съберете 3 с \sqrt{69}.
n=\frac{\sqrt{69}}{30}+\frac{1}{10}
Разделете 3+\sqrt{69} на 30.
n=\frac{3-\sqrt{69}}{30}
Сега решете уравнението n=\frac{3±\sqrt{69}}{30}, когато ± е минус. Извадете \sqrt{69} от 3.
n=-\frac{\sqrt{69}}{30}+\frac{1}{10}
Разделете 3-\sqrt{69} на 30.
15n^{2}-3n-1=15\left(n-\left(\frac{\sqrt{69}}{30}+\frac{1}{10}\right)\right)\left(n-\left(-\frac{\sqrt{69}}{30}+\frac{1}{10}\right)\right)
Разложете на множители първоначалния израз, като използвате ax^{2}+bx+c=a\left(x-x_{1}\right)\left(x-x_{2}\right). Заместете x_{1} с \frac{1}{10}+\frac{\sqrt{69}}{30} и x_{2} с \frac{1}{10}-\frac{\sqrt{69}}{30}.
Примери
Квадратно уравнение
{ x } ^ { 2 } - 4 x - 5 = 0
Тригонометрия
4 \sin \theta \cos \theta = 2 \sin \theta
Линейно уравнение
y = 3x + 4
Аритметика
699 * 533
Матрица
\left[ \begin{array} { l l } { 2 } & { 3 } \\ { 5 } & { 4 } \end{array} \right] \left[ \begin{array} { l l l } { 2 } & { 0 } & { 3 } \\ { -1 } & { 1 } & { 5 } \end{array} \right]
Едновременно уравнение
\left. \begin{cases} { 8x+2y = 46 } \\ { 7x+3y = 47 } \end{cases} \right.
Диференциация
\frac { d } { d x } \frac { ( 3 x ^ { 2 } - 2 ) } { ( x - 5 ) }
Интеграционен
\int _ { 0 } ^ { 1 } x e ^ { - x ^ { 2 } } d x
Граници
\lim _{x \rightarrow-3} \frac{x^{2}-9}{x^{2}+2 x-3}