Решаване за x
x=\frac{\sqrt{145}}{10}+\frac{1}{2}\approx 1,704159458
x=-\frac{\sqrt{145}}{10}+\frac{1}{2}\approx -0,704159458
Граф
Викторина
Quadratic Equation
5 проблеми, подобни на:
\frac { x ^ { 2 } - x } { 9 } = \frac { 2 } { 15 }
Дял
Копирано в клипборда
x^{2}-x=\frac{2}{15}\times 9
Умножете и двете страни по 9.
x^{2}-x=\frac{6}{5}
Умножете \frac{2}{15} по 9, за да получите \frac{6}{5}.
x^{2}-x-\frac{6}{5}=0
Извадете \frac{6}{5} и от двете страни.
x=\frac{-\left(-1\right)±\sqrt{1-4\left(-\frac{6}{5}\right)}}{2}
Това уравнение е в стандартна форма: ax^{2}+bx+c=0. Заместете 1 вместо a, -1 вместо b и -\frac{6}{5} вместо c във формулата на квадратното уравнение, \frac{-b±\sqrt{b^{2}-4ac}}{2a}.
x=\frac{-\left(-1\right)±\sqrt{1+\frac{24}{5}}}{2}
Умножете -4 по -\frac{6}{5}.
x=\frac{-\left(-1\right)±\sqrt{\frac{29}{5}}}{2}
Съберете 1 с \frac{24}{5}.
x=\frac{-\left(-1\right)±\frac{\sqrt{145}}{5}}{2}
Получете корен квадратен от \frac{29}{5}.
x=\frac{1±\frac{\sqrt{145}}{5}}{2}
Противоположното на -1 е 1.
x=\frac{\frac{\sqrt{145}}{5}+1}{2}
Сега решете уравнението x=\frac{1±\frac{\sqrt{145}}{5}}{2}, когато ± е плюс. Съберете 1 с \frac{\sqrt{145}}{5}.
x=\frac{\sqrt{145}}{10}+\frac{1}{2}
Разделете 1+\frac{\sqrt{145}}{5} на 2.
x=\frac{-\frac{\sqrt{145}}{5}+1}{2}
Сега решете уравнението x=\frac{1±\frac{\sqrt{145}}{5}}{2}, когато ± е минус. Извадете \frac{\sqrt{145}}{5} от 1.
x=-\frac{\sqrt{145}}{10}+\frac{1}{2}
Разделете 1-\frac{\sqrt{145}}{5} на 2.
x=\frac{\sqrt{145}}{10}+\frac{1}{2} x=-\frac{\sqrt{145}}{10}+\frac{1}{2}
Уравнението сега е решено.
x^{2}-x=\frac{2}{15}\times 9
Умножете и двете страни по 9.
x^{2}-x=\frac{6}{5}
Умножете \frac{2}{15} по 9, за да получите \frac{6}{5}.
x^{2}-x+\left(-\frac{1}{2}\right)^{2}=\frac{6}{5}+\left(-\frac{1}{2}\right)^{2}
Разделете -1 – коефициента на члена на x – на 2, за да получите -\frac{1}{2}. След това съберете квадрата на -\frac{1}{2} с двете страни на уравнението. С тази стъпка лявата страна на уравнението става точен квадрат.
x^{2}-x+\frac{1}{4}=\frac{6}{5}+\frac{1}{4}
Повдигнете на квадрат -\frac{1}{2}, като повдигнете на квадрат и числителя, и знаменателя на дробта.
x^{2}-x+\frac{1}{4}=\frac{29}{20}
Съберете \frac{6}{5} и \frac{1}{4}, като намерите общ знаменател и съберете числителите. След това съкращавате дробта до най-прости членове, ако е възможно.
\left(x-\frac{1}{2}\right)^{2}=\frac{29}{20}
Разложете на множител x^{2}-x+\frac{1}{4}. Като цяло, когато x^{2}+bx+c е точен квадрат, той винаги може да бъде разложен на множител като \left(x+\frac{b}{2}\right)^{2}.
\sqrt{\left(x-\frac{1}{2}\right)^{2}}=\sqrt{\frac{29}{20}}
Получете корен квадратен от двете страни на равенството.
x-\frac{1}{2}=\frac{\sqrt{145}}{10} x-\frac{1}{2}=-\frac{\sqrt{145}}{10}
Опростявайте.
x=\frac{\sqrt{145}}{10}+\frac{1}{2} x=-\frac{\sqrt{145}}{10}+\frac{1}{2}
Съберете \frac{1}{2} към двете страни на уравнението.
Примери
Квадратно уравнение
{ x } ^ { 2 } - 4 x - 5 = 0
Тригонометрия
4 \sin \theta \cos \theta = 2 \sin \theta
Линейно уравнение
y = 3x + 4
Аритметика
699 * 533
Матрица
\left[ \begin{array} { l l } { 2 } & { 3 } \\ { 5 } & { 4 } \end{array} \right] \left[ \begin{array} { l l l } { 2 } & { 0 } & { 3 } \\ { -1 } & { 1 } & { 5 } \end{array} \right]
Едновременно уравнение
\left. \begin{cases} { 8x+2y = 46 } \\ { 7x+3y = 47 } \end{cases} \right.
Диференциация
\frac { d } { d x } \frac { ( 3 x ^ { 2 } - 2 ) } { ( x - 5 ) }
Интеграционен
\int _ { 0 } ^ { 1 } x e ^ { - x ^ { 2 } } d x
Граници
\lim _{x \rightarrow-3} \frac{x^{2}-9}{x^{2}+2 x-3}