Решаване за x
x=\frac{2\sqrt{6}}{3}-1\approx 0,632993162
x=-\frac{2\sqrt{6}}{3}-1\approx -2,632993162
Граф
Дял
Копирано в клипборда
\left(x+2\right)\times 3x=5
Променливата x не може да бъде равна на никоя от стойностите -2,3, тъй като делението на нула не е дефинирано. Умножете и двете страни на уравнението с \left(x-3\right)\left(x+2\right) – най-малкия общ множител на x-3,x^{2}-x-6.
\left(3x+6\right)x=5
Използвайте дистрибутивното свойство, за да умножите x+2 по 3.
3x^{2}+6x=5
Използвайте дистрибутивното свойство, за да умножите 3x+6 по x.
3x^{2}+6x-5=0
Извадете 5 и от двете страни.
x=\frac{-6±\sqrt{6^{2}-4\times 3\left(-5\right)}}{2\times 3}
Това уравнение е в стандартна форма: ax^{2}+bx+c=0. Заместете 3 вместо a, 6 вместо b и -5 вместо c във формулата на квадратното уравнение, \frac{-b±\sqrt{b^{2}-4ac}}{2a}.
x=\frac{-6±\sqrt{36-4\times 3\left(-5\right)}}{2\times 3}
Повдигане на квадрат на 6.
x=\frac{-6±\sqrt{36-12\left(-5\right)}}{2\times 3}
Умножете -4 по 3.
x=\frac{-6±\sqrt{36+60}}{2\times 3}
Умножете -12 по -5.
x=\frac{-6±\sqrt{96}}{2\times 3}
Съберете 36 с 60.
x=\frac{-6±4\sqrt{6}}{2\times 3}
Получете корен квадратен от 96.
x=\frac{-6±4\sqrt{6}}{6}
Умножете 2 по 3.
x=\frac{4\sqrt{6}-6}{6}
Сега решете уравнението x=\frac{-6±4\sqrt{6}}{6}, когато ± е плюс. Съберете -6 с 4\sqrt{6}.
x=\frac{2\sqrt{6}}{3}-1
Разделете -6+4\sqrt{6} на 6.
x=\frac{-4\sqrt{6}-6}{6}
Сега решете уравнението x=\frac{-6±4\sqrt{6}}{6}, когато ± е минус. Извадете 4\sqrt{6} от -6.
x=-\frac{2\sqrt{6}}{3}-1
Разделете -6-4\sqrt{6} на 6.
x=\frac{2\sqrt{6}}{3}-1 x=-\frac{2\sqrt{6}}{3}-1
Уравнението сега е решено.
\left(x+2\right)\times 3x=5
Променливата x не може да бъде равна на никоя от стойностите -2,3, тъй като делението на нула не е дефинирано. Умножете и двете страни на уравнението с \left(x-3\right)\left(x+2\right) – най-малкия общ множител на x-3,x^{2}-x-6.
\left(3x+6\right)x=5
Използвайте дистрибутивното свойство, за да умножите x+2 по 3.
3x^{2}+6x=5
Използвайте дистрибутивното свойство, за да умножите 3x+6 по x.
\frac{3x^{2}+6x}{3}=\frac{5}{3}
Разделете двете страни на 3.
x^{2}+\frac{6}{3}x=\frac{5}{3}
Делението на 3 отменя умножението по 3.
x^{2}+2x=\frac{5}{3}
Разделете 6 на 3.
x^{2}+2x+1^{2}=\frac{5}{3}+1^{2}
Разделете 2 – коефициента на члена на x – на 2, за да получите 1. След това съберете квадрата на 1 с двете страни на уравнението. С тази стъпка лявата страна на уравнението става точен квадрат.
x^{2}+2x+1=\frac{5}{3}+1
Повдигане на квадрат на 1.
x^{2}+2x+1=\frac{8}{3}
Съберете \frac{5}{3} с 1.
\left(x+1\right)^{2}=\frac{8}{3}
Разложете на множител x^{2}+2x+1. Като цяло, когато x^{2}+bx+c е точен квадрат, той винаги може да бъде разложен на множител като \left(x+\frac{b}{2}\right)^{2}.
\sqrt{\left(x+1\right)^{2}}=\sqrt{\frac{8}{3}}
Получете корен квадратен от двете страни на равенството.
x+1=\frac{2\sqrt{6}}{3} x+1=-\frac{2\sqrt{6}}{3}
Опростявайте.
x=\frac{2\sqrt{6}}{3}-1 x=-\frac{2\sqrt{6}}{3}-1
Извадете 1 и от двете страни на уравнението.
Примери
Квадратно уравнение
{ x } ^ { 2 } - 4 x - 5 = 0
Тригонометрия
4 \sin \theta \cos \theta = 2 \sin \theta
Линейно уравнение
y = 3x + 4
Аритметика
699 * 533
Матрица
\left[ \begin{array} { l l } { 2 } & { 3 } \\ { 5 } & { 4 } \end{array} \right] \left[ \begin{array} { l l l } { 2 } & { 0 } & { 3 } \\ { -1 } & { 1 } & { 5 } \end{array} \right]
Едновременно уравнение
\left. \begin{cases} { 8x+2y = 46 } \\ { 7x+3y = 47 } \end{cases} \right.
Диференциация
\frac { d } { d x } \frac { ( 3 x ^ { 2 } - 2 ) } { ( x - 5 ) }
Интеграционен
\int _ { 0 } ^ { 1 } x e ^ { - x ^ { 2 } } d x
Граници
\lim _{x \rightarrow-3} \frac{x^{2}-9}{x^{2}+2 x-3}