Решаване за x
x=2
x = \frac{5}{2} = 2\frac{1}{2} = 2,5
Граф
Дял
Копирано в клипборда
\frac{1}{15}x^{2}-\frac{3}{10}x+\frac{1}{3}=0
Всички формули във форма ax^{2}+bx+c=0 може да се решат чрез използване на формулата за корени на квадратното уравнение: \frac{-b±\sqrt{b^{2}-4ac}}{2a}. Формулата за корени на квадратното уравнение дава две решения, когато ± е събиране, и едно, когато е изваждане.
x=\frac{-\left(-\frac{3}{10}\right)±\sqrt{\left(-\frac{3}{10}\right)^{2}-4\times \frac{1}{15}\times \frac{1}{3}}}{2\times \frac{1}{15}}
Това уравнение е в стандартна форма: ax^{2}+bx+c=0. Заместете \frac{1}{15} вместо a, -\frac{3}{10} вместо b и \frac{1}{3} вместо c във формулата на квадратното уравнение, \frac{-b±\sqrt{b^{2}-4ac}}{2a}.
x=\frac{-\left(-\frac{3}{10}\right)±\sqrt{\frac{9}{100}-4\times \frac{1}{15}\times \frac{1}{3}}}{2\times \frac{1}{15}}
Повдигнете на квадрат -\frac{3}{10}, като повдигнете на квадрат и числителя, и знаменателя на дробта.
x=\frac{-\left(-\frac{3}{10}\right)±\sqrt{\frac{9}{100}-\frac{4}{15}\times \frac{1}{3}}}{2\times \frac{1}{15}}
Умножете -4 по \frac{1}{15}.
x=\frac{-\left(-\frac{3}{10}\right)±\sqrt{\frac{9}{100}-\frac{4}{45}}}{2\times \frac{1}{15}}
Умножете -\frac{4}{15} по \frac{1}{3}, като умножавате числител по числител и знаменател по знаменател. След това съкратете дробта до най-малкия възможен брой членове.
x=\frac{-\left(-\frac{3}{10}\right)±\sqrt{\frac{1}{900}}}{2\times \frac{1}{15}}
Съберете \frac{9}{100} и -\frac{4}{45}, като намерите общ знаменател и съберете числителите. След това съкращавате дробта до най-прости членове, ако е възможно.
x=\frac{-\left(-\frac{3}{10}\right)±\frac{1}{30}}{2\times \frac{1}{15}}
Получете корен квадратен от \frac{1}{900}.
x=\frac{\frac{3}{10}±\frac{1}{30}}{2\times \frac{1}{15}}
Противоположното на -\frac{3}{10} е \frac{3}{10}.
x=\frac{\frac{3}{10}±\frac{1}{30}}{\frac{2}{15}}
Умножете 2 по \frac{1}{15}.
x=\frac{\frac{1}{3}}{\frac{2}{15}}
Сега решете уравнението x=\frac{\frac{3}{10}±\frac{1}{30}}{\frac{2}{15}}, когато ± е плюс. Съберете \frac{3}{10} и \frac{1}{30}, като намерите общ знаменател и съберете числителите. След това съкращавате дробта до най-прости членове, ако е възможно.
x=\frac{5}{2}
Разделете \frac{1}{3} на \frac{2}{15} чрез умножаване на \frac{1}{3} по обратната стойност на \frac{2}{15}.
x=\frac{\frac{4}{15}}{\frac{2}{15}}
Сега решете уравнението x=\frac{\frac{3}{10}±\frac{1}{30}}{\frac{2}{15}}, когато ± е минус. Извадете \frac{1}{30} от \frac{3}{10}, като намерите общ знаменател и извадите числителите. След това съкратете дробта до най-прости членове, ако е възможно.
x=2
Разделете \frac{4}{15} на \frac{2}{15} чрез умножаване на \frac{4}{15} по обратната стойност на \frac{2}{15}.
x=\frac{5}{2} x=2
Уравнението сега е решено.
\frac{1}{15}x^{2}-\frac{3}{10}x+\frac{1}{3}=0
Квадратни уравнения като това могат да бъде решени чрез допълване до пълен квадрат. За да допълните до пълен квадрат, уравнението трябва първо да бъде във форма x^{2}+bx=c.
\frac{1}{15}x^{2}-\frac{3}{10}x+\frac{1}{3}-\frac{1}{3}=-\frac{1}{3}
Извадете \frac{1}{3} и от двете страни на уравнението.
\frac{1}{15}x^{2}-\frac{3}{10}x=-\frac{1}{3}
Изваждане на \frac{1}{3} от самото него дава 0.
\frac{\frac{1}{15}x^{2}-\frac{3}{10}x}{\frac{1}{15}}=-\frac{\frac{1}{3}}{\frac{1}{15}}
Умножете и двете страни по 15.
x^{2}+\left(-\frac{\frac{3}{10}}{\frac{1}{15}}\right)x=-\frac{\frac{1}{3}}{\frac{1}{15}}
Делението на \frac{1}{15} отменя умножението по \frac{1}{15}.
x^{2}-\frac{9}{2}x=-\frac{\frac{1}{3}}{\frac{1}{15}}
Разделете -\frac{3}{10} на \frac{1}{15} чрез умножаване на -\frac{3}{10} по обратната стойност на \frac{1}{15}.
x^{2}-\frac{9}{2}x=-5
Разделете -\frac{1}{3} на \frac{1}{15} чрез умножаване на -\frac{1}{3} по обратната стойност на \frac{1}{15}.
x^{2}-\frac{9}{2}x+\left(-\frac{9}{4}\right)^{2}=-5+\left(-\frac{9}{4}\right)^{2}
Разделете -\frac{9}{2} – коефициента на члена на x – на 2, за да получите -\frac{9}{4}. След това съберете квадрата на -\frac{9}{4} с двете страни на уравнението. С тази стъпка лявата страна на уравнението става точен квадрат.
x^{2}-\frac{9}{2}x+\frac{81}{16}=-5+\frac{81}{16}
Повдигнете на квадрат -\frac{9}{4}, като повдигнете на квадрат и числителя, и знаменателя на дробта.
x^{2}-\frac{9}{2}x+\frac{81}{16}=\frac{1}{16}
Съберете -5 с \frac{81}{16}.
\left(x-\frac{9}{4}\right)^{2}=\frac{1}{16}
Разложете на множител x^{2}-\frac{9}{2}x+\frac{81}{16}. Като цяло, когато x^{2}+bx+c е точен квадрат, той винаги може да бъде разложен на множител като \left(x+\frac{b}{2}\right)^{2}.
\sqrt{\left(x-\frac{9}{4}\right)^{2}}=\sqrt{\frac{1}{16}}
Получете корен квадратен от двете страни на равенството.
x-\frac{9}{4}=\frac{1}{4} x-\frac{9}{4}=-\frac{1}{4}
Опростявайте.
x=\frac{5}{2} x=2
Съберете \frac{9}{4} към двете страни на уравнението.
Примери
Квадратно уравнение
{ x } ^ { 2 } - 4 x - 5 = 0
Тригонометрия
4 \sin \theta \cos \theta = 2 \sin \theta
Линейно уравнение
y = 3x + 4
Аритметика
699 * 533
Матрица
\left[ \begin{array} { l l } { 2 } & { 3 } \\ { 5 } & { 4 } \end{array} \right] \left[ \begin{array} { l l l } { 2 } & { 0 } & { 3 } \\ { -1 } & { 1 } & { 5 } \end{array} \right]
Едновременно уравнение
\left. \begin{cases} { 8x+2y = 46 } \\ { 7x+3y = 47 } \end{cases} \right.
Диференциация
\frac { d } { d x } \frac { ( 3 x ^ { 2 } - 2 ) } { ( x - 5 ) }
Интеграционен
\int _ { 0 } ^ { 1 } x e ^ { - x ^ { 2 } } d x
Граници
\lim _{x \rightarrow-3} \frac{x^{2}-9}{x^{2}+2 x-3}